Публични финанси
НАСА засече „стена“ около Слънчевата система
На апарата New Horizons ще му трябват около 30 години, докато може да регистрира по-надеждни данни
© ECONOMIC.BG / НАСА
Илюстрация на данните, получени преди десетилетия от апарата Voyager 1
~ 1 мин.
Астрономите през 80-те години получиха от космическия апарат Voyager 1 първоначални данни за края на Слънчевата система, но при липсата на втора подобна мисия те не получиха потвърждаваща информация. Сега обаче изглежда, че учените от НАСА са получили втори шанс по темата.
Специализираното научно издание AGU съобщи, че апаратът New Horizons е засякъл „стена“ по границата на Слънчевата система. Там се събира космическият водород, тъй като се сблъска със слънчевия вятър. Казано по друг начин, там, където се събира водорода, е пределната граница на лъчите от Слънцето.
Учените са открили тази граница, заснемайки 360-градусова снимка на ултравиолетови емисии около сондата. Изображението е показало необикновена яркост (вероятно от сгъстения водород), като тази яркост е наподобявала сигнала, уловен от Voyager преди около 30 години.
Трудно е да се гарантира, че става дума за водородна „стена“, но сходството с по-старите данни е трудно за пренебрегване. С времето може да се получи доказателство. Екипът астрономи планира да продължи да наблюдава необичайния сигнал около два пъти в годината, докато продължава мисията на New Horizons. Във всички случаи не можем да очакваме да научим повече в близко бъдеще. Въпреки че New Horizons е сравнително бърз космически апарат, ще са му нужни около три десетилетия да достигне позицията на Voyager 1 на самия ръб на Слънчевата система. Не е изключена и възможността НАСА да се откаже да продължава с програмата.
Специализираното научно издание AGU съобщи, че апаратът New Horizons е засякъл „стена“ по границата на Слънчевата система. Там се събира космическият водород, тъй като се сблъска със слънчевия вятър. Казано по друг начин, там, където се събира водорода, е пределната граница на лъчите от Слънцето.
Учените са открили тази граница, заснемайки 360-градусова снимка на ултравиолетови емисии около сондата. Изображението е показало необикновена яркост (вероятно от сгъстения водород), като тази яркост е наподобявала сигнала, уловен от Voyager преди около 30 години.
Трудно е да се гарантира, че става дума за водородна „стена“, но сходството с по-старите данни е трудно за пренебрегване. С времето може да се получи доказателство. Екипът астрономи планира да продължи да наблюдава необичайния сигнал около два пъти в годината, докато продължава мисията на New Horizons. Във всички случаи не можем да очакваме да научим повече в близко бъдеще. Въпреки че New Horizons е сравнително бърз космически апарат, ще са му нужни около три десетилетия да достигне позицията на Voyager 1 на самия ръб на Слънчевата система. Не е изключена и възможността НАСА да се откаже да продължава с програмата.
