Няколко предложения за подобряване на Бюджет 2026

След мащабния протест в сряда лидерът на ГЕРБ, Бойко Борисов, промени коренно мнението си, че това е „единственият възможен бюджет“, и разпореди на министър-председателя и финансовия министър да го „изтеглят“. В петък, след разговорите между синдикати, работодатели, изпълнителната и законодателната власт, стана ясно, че няма да се изтегля, защото процедурата трябва да започне отначало и има опасност да не може да бъде приет до Нова година, а ще се променя.

Стана ясно, че бизнесът и синдикатите са предложили около 20 промени, на които държат. А до вторник финансовият министър Теменужка Петкова ще изчислява какво може да се промени и какво не. И ако има разбирателство между страните, тогава ще се внесе извънреден доклад и ще се продължи процедурата. В противен случай… не е ясно.

Институтът за Пазарна икономика (ИПИ) също дава своите предложения за промени и как трябва да продължи процедурата:

1. Важно е да има приет бюджет до края на годината или в първите дни на 2026 г. Отлагане с повече месеци не крие рискове за приемането на еврото, но създава излишна несигурност, без да ограничава раздуването на разходите, както вече сме виждали в предходни години без приет бюджет;
2. Най-важната незабавна корекция е да отпадне вдигането на осигуровките и на данък дивидент и да се поеме политически ангажимент, че данъчно-осигурителната тежест няма да се вдига в средносрочен план (рамката сега се пише и приема до 2028 г.);
3. Разходите за персонал в консолидираната рамка трябва да се свият до под 10% от БВП (исторически премината граница през 2025 г.). Това практически означава задържане на общите разходи за персонал през 2026 г. на нивата от тази година, а ръстът на разходите за заплати да е до 5%. В преходни и заключителни разпоредби да се отложи/замрази действието на автоматичните механизми за извънредно вдигане на възнагражденията в най-скъпите обществени сектори;
4. Министерство на финансите да предложи списък от възможни бързи мерки извън разходите за персонал, за свиване на разходите в консолидираната рамка с минимум 1% от БВП, в т.ч. влизат средствата от централния бюджет, които често са на ръчно управление от правителството. Лесно постижима и разумна цел е ограничаване на ръста на разходите за текуща и издръжка и разходите за субсидии до 5%;
5. Да се гарантира пълна прозрачност в изпълнението на бюджета, в т.ч. публикуване на месечна база на всички финансови потоци, свързани с Програмата за приоритетни стратегически инвестиционни проекти и Инвестиционната програма за общински проекти;
6. Да се поеме ясен политически ангажимент, с подписан документ от всички партии в коалицията, че в периода февруари-април 2026 г. ще се приеме дългосрочна програма за промяна на фискалната траектория на големите дефицити в публичните финанси на страната, в т.ч.:

• Приемане на правила за формиране на заплатите в публичния сектор, отчитащи съвкупност от социално-икономически показатели, включително икономически растеж, състояние на пазара на труда и др. подобни;
• Приемане на механизъм за оптимизиране на броя на наетите в обществената сфера, отразяващ намаляващото население, различната динамика в регионалното развитие, разширеното използване на нови технологии и електронни услуги и др.;
• Създаване на отделен фонд за финансиране на структурни промени, съкращения и пенсиониране на заети в публичния сектор, който да покрива разходите за обезщетения на засегнатите и разсрочване на изплащането на обезщетенията в рамките на поне две години; намаление на размера на обезщетенията за новопостъпилите на работа;
• Краткосрочни мерки за премахване на незаети щатни бройки, общи принципи и ограничения за допълнителното материално стимулиране безконтролни бонуси;
• Промяна в механизма за определяне на минималната работна заплата, който допълнително помпа публичните разходи и автоматично покачва тежестта върху работодателите.

Фокусът върху благоразумната фискална политика не отменя нуждата от дълбоки структурни реформи със средносрочен и дългосрочен хоризонт. Една важна стъпка в тази посока например е стартирането на процедури за концесии и други форми на публично-частно партньорство за привличане на частни инвестиции в публична инфраструктура, при по-висока ефективност и по-ниски капиталовите разходи за бюджета в средносрочен план.

Източник: Институт за пазарна икономика