Компании
НСИ: 42-ма лекари се падат на 10 000 българи
Почти 35% от докторите са на възраст над 55 г.
~ 4 мин.
Общо за страната се падат по 42-ма лекари на всеки 10 000 българи, сочи статистиката на НСИ към края на 2017 г.
Осигуреността с лекари в края на 2017 г. общо за страната е 42.7 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина - 11.9 на 10 000 души от населението.
Осигуреността на населението с лекари по области варира от 26.4 до 59.7 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници. Стойности над този за страната има показателят в областите Плевен (59.7 на 10 000 души от населението), Пловдив (51.4), София (столица) (51.0), Варна (49.8) и Стара Загора (43.4). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (26.4 на 10 000 души от населението), Добрич (27.2) и Перник (27.3)
Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 6.4 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Плевен (8.9 на 10 000 души), Видин (8.6), Монтана (8.2), Добрич (7.6) и Ловеч (7.5). Най-ниска е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Кърджали (4.0 на 10 000 души от населението), Разград (4.7) и Търговище (4.9).
Осигуреността с лекари по дентална медицина за страната е 11.9 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Пловдив (18.4 на 10 000 души), София (столица) (16.8), Перник (13.6) и Варна (13.5). Най-ниска е осигуреността на населението с лекари по дентална медицина в областите Търговище (6.0), Силистра (7.0), Сливен и Разград (по 7.1 на 10 000 души от населението).
В края на 2017 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 30 078 лекари. Лекарите по дентална медицина са 8 355, като 7 456 от тях работят в практики, които имат сключен договор с НЗОК.
Осигуреността с лекари в края на 2017 г. общо за страната е 42.7 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина - 11.9 на 10 000 души от населението.
Осигуреността на населението с лекари по области варира от 26.4 до 59.7 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници. Стойности над този за страната има показателят в областите Плевен (59.7 на 10 000 души от населението), Пловдив (51.4), София (столица) (51.0), Варна (49.8) и Стара Загора (43.4). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (26.4 на 10 000 души от населението), Добрич (27.2) и Перник (27.3)
Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 6.4 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Плевен (8.9 на 10 000 души), Видин (8.6), Монтана (8.2), Добрич (7.6) и Ловеч (7.5). Най-ниска е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Кърджали (4.0 на 10 000 души от населението), Разград (4.7) и Търговище (4.9).
Осигуреността с лекари по дентална медицина за страната е 11.9 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Пловдив (18.4 на 10 000 души), София (столица) (16.8), Перник (13.6) и Варна (13.5). Най-ниска е осигуреността на населението с лекари по дентална медицина в областите Търговище (6.0), Силистра (7.0), Сливен и Разград (по 7.1 на 10 000 души от населението).
В края на 2017 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 30 078 лекари. Лекарите по дентална медицина са 8 355, като 7 456 от тях работят в практики, които имат сключен договор с НЗОК.
Медицинските специалисти по здравни
грижи са 46 702, от които 30 955 медицински сестри и 3 207 акушерки.
В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 17 052
лекари и 44 лекари по дентална медицина.
Медицинските специалисти по здравни грижи са
28 074, от които 20 089 медицински сестри.
В заведенията за извънболнична помощ на основен трудов договор работят 10 849 лекари и
7 927 лекари по дентална медицина. Тук се включват и всички лекари (7 451) и лекари по
дентална медицина (7 456), които работят в индивидуални и групови практики по договор с
НЗОК.
От другите заведения за доболнична помощ най-голям е делът на лекарите, работещи на
основен трудов договор в медицински центрове (1 699) и диагностично-консултативни центрове
(1 339).
В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) към
31.12.2017 г. на основен трудов договор работят 2 177 лекари и 384 лекари по дентална
медицина.
Практикуващи лекари по пол и възраст
Практикуващи лекари по пол и възраст
Към 31.12.2017 г. разпределението на практикуващите лекари по пол и възраст е следното:
-Мъже са 13 404 (44.6%), жени - 16 674 (55.4%).
- Най-голям е делът на лекарите във възрастовата група 55 - 64 години - 10 387, или 34.5%.
- Младите практикуващи лекари - на възраст до 35 години, са 3 757, или 12.5%, а най-възрастните
(на 65 и повече години) - 4 865, или 16.2%.
Лечебни заведения и леглови фонд
Към 31.12.2017 г. в страната функционират 346 заведения за болнична помощ с 52 744 легла, от които 322 болници с 50 519 легла. Заведенията за извънболнична помощ са 2 043 с 1 263 легла, а другите лечебни и здравни заведения - 144 с 2 179 легла.
Заведенията за болнична помощ включват болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани.
Лечебни заведения и леглови фонд
Към 31.12.2017 г. в страната функционират 346 заведения за болнична помощ с 52 744 легла, от които 322 болници с 50 519 легла. Заведенията за извънболнична помощ са 2 043 с 1 263 легла, а другите лечебни и здравни заведения - 144 с 2 179 легла.
Заведенията за болнична помощ включват болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани.
Към 31.12.2017 г.
многопрофилните болници са 184 с 37 051 легла, или в 57.1% от тези заведения е съсредоточен
73.3% от легловия фонд на всички болници в страната.
Броят на леглата варира в широки граници -
от 15 до 1 521. Най-голям е делът на многопрофилните болници, които към края на годината
разполагат с от 100 до 299 легла - 42.9%. До 99 легла има в 37.0% от многопрофилните болници. С
над 500 легла са 7.6% от този вид лечебни заведения.
Към 31.12.2017 г. специализираните болници са 138 с 13 468 легла. Разпределението им по
видове е следното:
- за активно лечение - 77 с 4 492 легла;
- за активно лечение - 77 с 4 492 легла;
- за продължително лечение - 1 със 145 легла;
- за продължително лечение и рехабилитация - 17 с 1 995 легла;
- за рехабилитация - 31 с 4 611 легла;
- държавни психиатрични болници - 12 с 2 225 легла.
Към заведенията за болнична помощ се отнасят и центровете със стационар (бивши диспансери), които при регистрацията си като основна дейност са посочили „болнична“. В края на 2017 г. те са:
Към заведенията за болнична помощ се отнасят и центровете със стационар (бивши диспансери), които при регистрацията си като основна дейност са посочили „болнична“. В края на 2017 г. те са:
- центрове за кожно-венерически заболявания - 5 заведения с 50 легла;
- комплексни онкологични центрове - 7 с 1 153 легла;
- центрове за психично здраве - 12 с 1 022 легла.
Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2017 г. е 748.1 на 100 000 души от населението. Най-високи са стойностите на показателя в областите Пловдив (970.7 на 100 000 души от населението), Смолян (955.4) и Плевен (900.5), а най-ниски са в областите Ямбол (361.1) и Видин (385.4).
Към 31.12.2017 г. заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 043 с 1 263 легла за краткосрочно наблюдение и престой и в сравнение с 2016 г. нараства както броят, така и легловият фонд на тези заведения - съответно с 0.7 и 8.6%. Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология. В края на 2017 г. тези заведения са 144 с 2 179 легла, като най-голям е броят на хосписите - 47 с 1 143 легла.
Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2017 г. е 748.1 на 100 000 души от населението. Най-високи са стойностите на показателя в областите Пловдив (970.7 на 100 000 души от населението), Смолян (955.4) и Плевен (900.5), а най-ниски са в областите Ямбол (361.1) и Видин (385.4).
Към 31.12.2017 г. заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 043 с 1 263 легла за краткосрочно наблюдение и престой и в сравнение с 2016 г. нараства както броят, така и легловият фонд на тези заведения - съответно с 0.7 и 8.6%. Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология. В края на 2017 г. тези заведения са 144 с 2 179 легла, като най-голям е броят на хосписите - 47 с 1 143 легла.
