НСИ коригира рязко нагоре икономическия ръст на България

Националният статистически институт коригира значително в посока нагоре годишния ръст на българската икономика през летния сезон. В своята първа ревизия на данните за третото тримесечие статистическият институт повиши растежа на страната от 0.4% (експресни оценки) до 4.6% с предварителните данни. Промяната е една от най-съществените в историята на статистиката, като не се дава обяснение за рязкото увеличение.

В същото време на тримесечна база, спрямо второто тримесечие, националната статистика понижи ръста от 0.9 на 0.6%.

Според експресните данни на НСИ летният сезон тази година е бил най-слабият от 2012 г. В крайна сметка обаче ревизираните числа показват сходен растеж с този от последното предпандемично лято през 2019 г. – 3.7%.

От НСИ обясниха за Economic.bg единствено, че разликата между експресните оценки и предварителните данни не е нещо необичайно, тъй като при най-ранната оценка и институтът „не разполага с цялата информация, която е необходима“.

Според ревизията крайното потребление – харченето на правителството и на гражданите – се увеличава с 6.8% на годишна база през лятото, което е превишение с 1.7 пункта спрямо данните отпреди половин месец. НСИ се е поправил и за инвестициите – вместо да намаляват с 3%, както посочи института в средата на октомври, сега те растат с 1%. Износът на стоки и услуги пък се увеличава по-скромно спрямо предишните данни – с 9.8% вместо с 12.5%.

Припомняме, че според статистиката преди половин месец България бе с най-слабия годишен ръст през лятото в целия Европейски съюз и то далеч от средноевропейския растеж от 3.9%.

С първата ревизия става ясно и кои са „виновниците“ за икономическия ръст. Основна подкрепа за икономическата експанзия оказва нарастването на крайното потребление.

Покупките на домакинствата (за продукти и услуги на територията на страната и чужбина), които са сред основните двигатели на българската икономика, се увеличават със 7.3%, което е напредък спрямо година по-рано, когато ръстът бе едва от 2.5%. Покачването на потреблението на домакинствата дори през третото тримесечие на 2019 г. бе по-малко – 5.1%.

Колективното потребление, т.е. харченето на правителството, което традиционно във втората половина от годината е по-голямо, расте с 4.8% на годишна база. Справка в НСИ обаче показва, че ръстът през третото тримесечие на 2020 г. е 5.1%, а година по-рано – 5%. Припомняме, че именно през лятото служебното правителство спря някои инфраструктурни проекти и забави някои плащания, като така бюджетът излезе и на излишък от над 1 млрд. лв.

Ръстът в инвестициите (брутото капиталообразуване) с 1% пък почти достига този от третото тримесечие на 2019 г., който не бе особено силен (1.9%).

Ревизираната статистическа оценка за третото тримесечие идва след 7.1% ръст през периода април-юни и 1.4% спад за първото тримесечие.

Припомняме, че в последните седмици редица институции понижиха прогнозите си за българската икономика тази и следващата година, начело с Европейската комисия. Министерството на финансите пък актуализира есенната си икономическа прогноза, като запази очакванията за ръста през 2020 г. от 4% и понижи прогнозата си за следващата година.

Служебният финансов министър Валери Белчев, който с няколко необмислени изказвания обърка параметрите за Бюджет 2022, дори спомена за възможна втора актуализация на есенната прогноза.