70% от българите срещу опрощаването на гръцкия дълг

Над 70% от българите са срещу възможността гръцкият дълг да бъде опростен. 11% са за опрощаване, а останалите се колебаят. Това показва проучване на "Галъп Интернешънъл" за нагласите спрямо кризата в южната ни съседка, проведено през август. То е направено сред 1010 души в цялата страна в рамките на ежемесечната изследователска програма на агенцията. Изследването очертава преди всичко любопитни хипотези.    

Българското общество намира вина за гръцката криза на различни нива в Гърция и сред кредиторите й. Не личат изявени солидарни нагласи с Гърция. Ярка е нагласата, че съседката ни преди всичко трябва да плаща заемите си. За щастие, страховете, че гръцки сценарий е възможен у нас не са преобладаващи. В същото време обаче, гръцката криза явно носи и усещане за несигурност в Европа като цяло, макар ЕС да продължава да бъде източник на надежда за българите.

Постигнатият през юли пробив в преговорите между Гърция и кредиторите й явно е оставил българите с впечатлението, че по-скоро гръцкото правителство печели от ситуацията - малко под 40 на сто от хората избират тази опция, 24 на сто смятат, че печеливши са и Гърция, и онези, които я кредитират, а 13 на сто смятат, че в крайна сметка печеливши са кредиторите.

Хората с достъп до по-високо образование и стандарт на живот виждат по-усложнена картина, по-умерени са в мненията си и намират ползи и за кредиторите на Гърция. Но като цяло явно е останало усещането по-скоро за надмощие на гръцкия интерес. Това вероятно се дължи на факта, че беше постигната сделка, но и на проведения преди това референдум, който показа ярка обществена съпротива срещу кредиторите. Картината на мненията на българите е с много нюанси, а една четвърт от запитаните признават, че не могат да преценят. Това е нормално при сложни политико-икономически теми. 

Тествано беше и отношението към някои твърдения, за да се види дали и доколко в общественото съзнание са навлезли стереотипи, както и къде се търси вината за случилото се с Гърция. Тези твърдения пораждат преди всичко хипотези за по-нататъшно изследване и не претендират за изчерпателност. 60%, например, споделят мнението, че Гърция има проблеми, защото гърците не работят достатъчно. 21% не са съгласни, а останалите се колебаят.

Същевременно, близо 70 на сто са съгласи и с твърдението, че онези, които са давали заеми, на Гърция, имат главната вина. 14% не са съгласни. Тук привържениците на левицата закономерно показват по-чувствително съгласие. 

Като че ли най-безусловно съгласие обаче предизвиква твърдението „Основният виновник за проблемите в Гърция са политиците там". 75% от българите са съгласни, а само 9 на сто не са. Останалите се колебаят.

Ако се опитаме да „усредним" тези отговори, то българите явно намират вина в различни степени и сред самите гърци, и сред политическия им елит, и сред кредиторите. Внушителен дял от близо 50% от попитаните казват „да" и на трите твърдения. При това, няма кой знае колко ярки различия в мненията между различните групи на обществото ни. Но ако се опитаме да степенуваме, то най-малко виновен явно изглежда „народът", по-виновни са „европейците" или „богатите", а най-виновни явно са „политиците". Само по-задълбочено изследване може да покаже дали става дума за устойчиви нагласи.

Едва 6% от българите се съгласяват с твърдението, че страната ни трябва да помогне на Гърция в кризата.  Над 80% са против.

Въпреки че хората в по-голям дял намират, че гръцкото правителство е печелившо от сделката, то 43% смятат, че положението в Гърция в бъдеще ще се влошава, а 21 на сто - че ще се подобрява. Повече от две трети обаче признават, че не знаят. 

Вероятно постигнатото облекчаване на ситуацията в Гърция е поуспокоило и страховете у нас. През август са на практика еднакви дяловете на положителни и отрицателни отговори на твърдението „Има опасност в България да има криза като в Гърция". През месец май 45% се съгласяваха с това твърдение срещу 31% несъгласни. 

Кризата в Гърция обаче подклажда страхове и несигурност и по отношение на Европа като цяло. Темата е сравнително далечна и експертна, но достатъчно показателен е фактът, че 57% от пълнолетните българи са съгласни с твърдението „Проблемите на Гърция показват, че в Европейския съюз има сериозна криза". На фона на тези данни, на твърдението „Добре би било България да премине към еврото" среща несъгласие сред повече от половината българи. 17 на сто са съгласни, а останалите се колебаят.