Придобиването и притежаването на имоти ще става все по-скъпо

Процесът по придобиване на жилище в България ще се оскъпи. Въпросът е кога и какви точно ще бъдат новите промени, които ще се въведат. Един от сигурните елементи при покупко-продажбата на имот, който ще бъде засегнат, е данъчното облагане. Това обяви Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика, по време на Residential forum 2023.

Облагането на процеса на благоустрояване – дали ще е разрешителното за строеж, дали ще е нов данък или нова такса някъде в процеса на регулирането на имота, също ще се оскъпи“, допълни Ганев.

В бюджета на София през 2013 г. приходите от данъка върху недвижимите имоти (данък сгради) са били 87 млн. лева, а данъкът върху придобиването – 70 млн. лева. Десет години по-късно – през 2022 г., съответно – 122 млн. лева, и 224 млн. лева, каза Ганев, цитиран от БТА.

Според него е неизбежно данъчната оценка да се вдигне, като по разчети на Института за пазарна икономика – с около 40%, което е около 50 млн. лева допълнителен приход. Икономистът напомни, че последното повишение беше през 2009 г. с около 40 – 50%.

Същевременно Ганев каза, че се води дискусия да се премахне данъчната оценка и тя да стане квази пазарна, както и да има елемент благоустройствена компонента, по аналогия с данъка върху колите, в който е въведена нова екологична компонента. Идеята е, ако се строи небостъргач в района на търговски център в София, тази благоустройствена компонента заради по-голямо натоварване на инфраструктурата потенциално да утежни данъка, коментира икономистът.

Разрешителни за строеж

По време на събитието бяха представени данни от проучване на консултантската компания Colliers International на тема зониране и получаване на разрешения за строеж. От изнесените данни, представени от  Георги Киров, партньор и директор „Инвестиционни консултантски услуги“ в компанията, стана ясно, че средно между 12 и 18 месеца е срокът за получаване на разрешителни за строеж в страните от Централна и Източна Европа.

По думите му изключения са Словакия и Чехия, като в Чехия не само че до пет години може да се чака за такова разрешение, но понякога за това са нужди седем до десет години. Скоростта в България не е никак лоша, коментира експертът.

По темата дали инвеститорът може да промени зонирането, проучването показва, че това по-скоро е невъзможно, с изключение на Чехия, където това може да стане, както и във Великобритания. Експертът посочи, че във Великобритания общините на всеки пет години извършват преглед на градоустройството и ако е нужно правят промени.

В България и Румъния, за да се получи под някаква форма съгласие, инвеститорът много често "учтиво е помолен да сложи пари в публична инфраструктура", допълни Киров.

Липса на дигитализация

Дигитализация почти никъде в региона няма, показват още резултатите от проучването. На отделни места има портове за входиране на начални документи, но не и по отношение на документообротите, каза експертът. В Ирландия има нещо като ценоразпис, в който може да се види спрямо локацията и вида застрояване колко би струвало разрешението за строеж.

Нови локации

По време на най-големият форум в сферата на недвижимите имоти, който се провежда днес в София, участие взе и главният архитект на София Здравко Здравков. Той обяви че в последните две години район „Нови Искър“ догонва „Витоша“ и „Панчарево“ по брой разрешителни за строеж. Като основно инвеститорите се насочват към еднофамилни и нискоетажни жилищни сгради.

Пикът при издадените разрешения за строеж е бил през 2019 г., като оттогава всички райони в Столична община са следвали тенденция на сравнителен спад в броя на издадените разрешения – през 2020 и 2021 г., до 2022 г., когато възстановяват своите равнища. През 2019 г. рекордьори по брой издадени разрешения за строеж са били четири района – „Витоша“, „Триадица“, „Лозенец“ и „Студентски“.