Приходите ли са проблемът на пенсионната система

Преди дни дебатът за т.нар. пенсионна реформа отново се разгоря – този път след като МТСП в лицето на своя министър представи поредните предложения. Промените тепърва ще се обсъждат (в Националния съвет за тристранно сътрудничество), като целта е до края на април да се постигне съгласие по тях и да се придвижат поредните промени в Кодекса за социално осигуряване и други нормативни документи.

През последните 2-3 години станахме свидетели на хаотични промени в пенсионната система, без ясна визия, без оценка на дългосрочните фискални ефекти от тях и в общия случай – с голяма вероятност да бъдат отменени/променени само след няколко месеца. Пример: започнатото (дългосрочно и постепенно) вдигане на възрастта за пенсиониране през 2013 г., което беше отменено още на следващата година.

Новите предложения с нищо не се различават от упражненията за реформа в пенсионната система от последните години. Демонстрира се дейност, предлагат се няколко конкретни и няколко по-мъгливи промени, но като цяло не се решава фундаменталният проблем с фактическия банкрут на разходо-покривната система и неадекватността на пенсиите.

Двете най-значими „реформи” в документа на МТСП са вдигането на осигуровките (за пенсия и за безработица) и вдигането на възрастта за пенсиониране – и двете са разписани относително подробно и реално представляват копие на предложенията на съвета за оптимизиране на пенсионната система при служебния министър на труда Христосков.

Осигуровки

По отношение на осигуровките, предложението е те да се увеличат с 4,5 пункта за 12 години напред, като през година се вдига ту осигуровката за пенсия с 0,5 пункта, ту тази за безработица с 0,2. Конкретният план не е разписан, но ако съдим от аналогичното предложение на съвета, оглавяван от служебния министър на труда Йордан Христосков, сметката излиза за 13 години (ако започнем от 2016 г., трябва да свършим през 2028 г.), а общо за пенсия осигуровката ще нарасне с 3,5 пункта, а тази за безработица  - с 1 пункт. Т.е. за масовия случай на работник трета категория, роден след началото на 1960 г., това би означавало вдигане на пенсионно-осигурителната тежест с 1/5-та.

Големият въпрос, който възниква, е дали това вдигане на осигуровките ще реши проблема с големия дефицит във фонд „Пенсии”?

Краткият отговор е – не. По-дългият отговор е - не, защото:

По последни официални данни на НОИ (за 2013 г.), дефицитът в разходо-покривната система е бил  4,61 млрд. лева или 59% от приходите, ако не се брои 12%-ната вноска (реално трансфер) от държавата. Разходите за пенсии през 2013 г. са били 7,78 млрд. лева, като от тях 7,44 млрд. лева са платени от НОИ, а останалите – от републиканския бюджет. В същото време, приходите от осигурителни вноски за пенсия от работници и работодатели са 3,17 млрд. лева. Към тях се добавят и 2,51 млрд. лева приход от държавата като трети осигурител с 12% вноска.

Тези 3,17 млрд. лева приходи от осигуровки от работодатели и работници се генерират от различни по размер осигуровки от страна на работодателя и работника, в зависимост от категорията труд, годината на раждане (до 1959 г. и след 1960 г.) и други характеристики (държавни служители и т.н.). Все пак може да се направи много груба сметка на база на масовата осигуровка за пенсия от работодател и работник за ДОО - 17,8% (за общия случай на трета категория труд), според която всеки процентен пункт осигуровка за пенсия носи приход в НОИ от около 178 млн. лева.

Т.е. при равни други условия, едно вдигане на осигуровката за пенсия с 3,5 пункта в края на периода би донесло 623 млн. лева повече приходи във фонд „Пенсии” на НОИ през 2027 г. И това, при крайно оптимистичното допускане, че по-голямото осигурително бреме няма да изтласка част от работещите в сивия сектор или няма да ги остави без работа. Другото също толкова нереалистично допускане е, че броят на осигуряващите се ще остане същия, което противоречи на демографските процеси и негативните прогнози за стръмно свиване на броя на населението през следващите  години. По последни прогнози на ЕК, населението на страната ще намалее с около 25% (спрямо 2013 г.) до 5,5 млн. души през  2060 г., като хората в трудоспособна възраст, освен в абсолютен брой, ще намалеят и като дял от населението - от 67% от населението през 2013 г. до 54,2% през 2060 г.

Да приемем, че тези демографски прогнози не се сбъднат или пък икономическата активност скочи и успее да компенсира спада на населението, като запази броя на осигуряващите се. Да приемем също, че всички работодатели и работници радостно продължат да плащат осигуровки и никой не загуби работното си място въпреки по-високата осигурителна тежест. Дори и при един такъв свръхоптимистичен сценарий, допълнителните приходи в НОИ от вдигането на осигуровките биха изчистили едва 13,5% от (сегашния) дефицит. Най-вероятно, обаче, ефектът ще бъде много по-малък.

Накратко, с цел да се свие в най-добрия случай 1/7 от дефицита в разходо-покривната система, част от осигуряващите ще се изтласкат в сивия сектор или извън заетост (което пък ще окаже негативен натиск върху приходите от осигуровки). Както и да се погледне, това не изглежда като разумно и далновидно решение. Може би затова и работната група не е представила финансови разчети, тъй като много ясно ще се види безсмислието на една такава стъпка. 

Възраст

Паралелно се предлага и покачване на възрастта за пенсиониране за всички категории труд – крайно наложителна, но отдавна закъсняла мярка, по която периодично се постига консенсус в обществото, но която така и не започва да се изпълнява в дългосрочен план.

Това, което работната група към министерството предлага, е едно доста плавно нарастване на пенсионната възраст за масовата трета категория  труд с по 1, 2 или 3 месеца в зависимост от периода и пола, и така чак до 2037 година, когато възрастта за мъжете и жените ще се изравни на 65 години. Оттам насетне се предлага да се въведе автоматичен механизъм за корекция (покачване) на възрастта, обвързващ я с продължителността на живота. Сходен плавен механизъм се предлага и за другите две категории, като при жените втора категория покачването трябва да продължи чак до 2043 г. Повишаването на пенсионната възраст ще върви ръка за ръка с повишаване на изискуемия стаж.

Проблемът с предложението за повишаване на възрастта е в неговата прекалена плавност и дългосрочност и залагане на автоматичен механизъм чак след 22 години, при положение, че в Европа отдавна възрастта се вдига и отдавна са въведени такива автоматични механизми, обвързващи възрастта за пенсиониране с продължителността на живота. Реално тази плавност представлява поредно отлагане във времето на една крайно наложителна мярка, която при предишните промени в пенсионната система от 2013 г. беше приета от обществото.

Това, което изобщо не се отчита в предложените мерки, е, че в България проблемът с ранното пенсиониране не произтича от официалната възраст за пенсиониране, а най-вече - от ранното оттегляне в пенсия с помощта на т.нар. инвалидни пенсии. Макар и категорийните работници да са част от проблема, те са относително по-малката част. Разликата между България и ЕС по отношение на ефективната възраст на пенсиониране е над пет години. Статистиката на НОИ за пенсиите ясно показва откъде идва тази разлика в ущърб на България – тя в много по-голяма степен се дължи на инвалидните пенсии, отколкото на категорийните работници. Простата причина е много по-голямата масовост на инвалидните пенсии спрямо сравнително по-малкия брой пенсиониращи се категорийни работници. Да, обаче, до момента в предложените мерки няма конкретно предложение за решаване на огромния проблем с т.нар. инвалидни пенсии.

Като цяло, това, което виждаме от публикуваните предложения, е, че отново се върви към лесни и палиативни решения, които в никакъв случай не биха могли да решат  фундаменталния проблем с банкрута на системата. Последният би могъл да се реши единствено чрез замяна на тази система с финансово устойчива система, в която водещи са личните пенсионни сметки. По този начин осигуряващите биха имали стимул да се осигуряват на пълните си възнаграждения и да работят до по-късно (ако имат физическа способност и желание) с цел да получат по-големи пенсии. В противен случай стимулите и на входа, и на изхода на пенсионната система ще останат в ущърб на финансовото й състояние – на входа хората нямат никакъв стимул да се осигуряват на пълните си заплати, а на изхода – всичкия стимул да се оттеглят рано в пенсия.

Виждаме също, че детайлно разписаните предложения са насочени основно към приходната част, а мерки за овладяване на разходите и запушването на пробойните в системата до момента няма. Обяснението е просто – предпочитат се лесните решения, чиято тежест ще се разпростре върху всички работещи. А последните не са организирана група и съответно трудно биха се противопоставили, когато е засегнат интересът им. За трудните решения явно отново ще трябва да почакаме.

Източник: Институт за пазарна икономика