Ротнест – земният рай в Индийския океан

По време на скорошно посещение в австралийския град Пърт споменах на местна жена, че на следващия ден ще отида на остров Ротнест. Тя въздъхна замечтано. „Обожавам това място и ти също ще го обикнеш. То има свой чар – това е тип място, където си събуваш обувките веднага щом пристигнеш. Всичко се забавя и дишаш по-спокойно“, отговори ми тя.

Вече усещах Пърт като по-спокойно място от родния ми Мелбърн, но се усмихнах, без да знам напълно какво има предвид, пише репортер на BBC.

Но беше права. Ротнест – остров, разположен край бреговете на Западна Австралия – наистина е магически. Магията започна още с отплаването на ферибота през Индийския океан. Край нас изскачаха гърбати китове, сякаш ни приветстваха. Само 19 км и 30 минути по-късно стъпих на друг свят.

Островът е без автомобили още от 1931 г., затова повечето хора се придвижват с велосипеди, скейтбордове или пеша. Децата бягат по улиците, докато туристите бавно се разхождат. Някои носят въдици, други – сърфове, а семейства спират за кафе и сладкиш, преди да се насочат към някой от 63-те плажа и 20-те заливчета с красиви имена като Little Parakeet Bay (Заливът на малкия папагал) и Cathedral Rocks (Катедралните скали). Няма шум, трафик или грижи - просто идилия.

„Ротнест е много специален, особено за хората от Пърт, като мен“, споделя Пол Кембъл, доброволен екскурзовод, прекарал детството си тук.

На острова няма високи хотели, няма частна собственост. Ако някой опита да построи нещо луксозно, ще го разкъсат. Ние защитаваме красивия си остров“, добави Кембъл.

Куока: Виновник за популярността на острова

Някога добре пазена тайна на Австралия, в последните години Ротнест стана една от най-споделяните дестинации в социалната мрежа Instagram на страната - най-вече заради симпатичния си обитател – куоката.

През 2013 г. Huffington Post я нарече „най-щастливото животно в света“ и интернет полудя. Роджър Федерер и Марго Роби бяха сред първите знаменитости, снимали се с нея, а през 2019 г. Крис Хемсуърт и Мат Деймън публикуваха иконично #QuokkaSelfie с над 4 милиона харесвания. Посещенията почти се утроиха за десетилетие, достигайки над 800,000 души.

Островът, някога тих и спокоен, трябваше да се приспособи и да отговори на търсенето на всички тези местни и международни туристи, а това означаваше създаването на повече възможности за настаняване от базови хижи и къмпинги. Това обаче успя да го превърне в пример за екотуризъм, без да загуби душата си.

Изживяването днес не е много по-различно от това, което имах като дете“, каза Кембъл.

Островът се усеща най-истински след 16:30, когато повечето еднодневни туристи си тръгват. „Някой ми каза, че тогава островът издишва (когато си тръгват турситите). Това е толкова вярно“, сподели Ерин Галахър от управата на Ротнест.

Отседнах в Discovery Resorts – първият еко курорт на острова, с 83 луксозни палатки сред пясъчни дюни. Нямаше климатик или телевизор – само вентилатор и шум на вълни.

Курортът е проектиран да потапя гостите в природата“, обясни Крица Миклат, мениджър по продажби в курорта.

Енергията идва от слънцето и вятъра, а водата от залива е пречистена и годна за пиене. Морските резервати предлагат невероятен шнорхелинг, а местна разсадник отглежда растения от местни семена.

Тъмното минало

Но Ротнест крие и тъмно минало.

През 1838 г. е превърнат в затвор за аборигени. Повече от 4000 мъже и момчета са затворени тук; много от тях не се завръщат.

Днес островът започва да разказва тази история. През 1970 г. са открити първите от общо 373 гробници на неназовани затворници. Мястото, на което са открити, наподобява обикновено поле, и допреди години някои летували на него, разгръщайки свои къмпинги. Впоследствие през 2007 тази практика е забранена. „Това е най-големият брой на смъртни случаи на аборигени в пленничество в историята на Австралия“, казва Ан Йардли, доброволен гид, който срещнах в музея Wadjemup.

Именно музеят работи усилено, за да разкаже пълната история. Днес тази малка, но завладяваща сграда е обновена, а пешеходният маршрут Wadjemup Bidi свързва културни и исторически обекти с информационни табели и творби на художници от Ноонгар.

Отделно, има различни доброволчески групи, които спомагат за поддържането на острова. Едната от тях датира от 1931 г., а всички общо допринасят с 40 000 часа работа годишно в поддържка на острова.

Има един баланс между това да има достатъчно хора, за да може мястото да работи, но не и твърде много, заради които да загубиш причината защо си дошъл. Островът е много, много специален“, каза Кембъл.

И аз го почувствах. Един миг карах велосипед покрай солените езера, друг – гледах куоки на залез. Шнорхелинг сред потънали кораби, залез с питие, неуспешни опити за селфи с куока. Но все пак – магия. Място, където пристигаш, забавяш, дишаш дълбоко и си събуваш обувките.