Положителната миграция в България се запазва

Въпреки че демографският дебат – и покрай него предложенията за политики, коя от коя по-неработещи – позатихна, публикуването на актуалните данни за 2024 г. позволяват да откроим няколко интересни тенденции. От една страна, при ражданията и плодовитостта се наблюдава постепенно отстъпление, а очакванията за подобрения не се оправдаха. От друга, положителните миграционни процеси продължават с ускорен темп, което може както да даде глътка въздух на достигналия лимита си пазар на труда, така и да забави темпа на намаляване на населението.

Сред положителните новини е че на годишна база намаляването на населението на страната е минимално – с едва 0,13%. Въпреки че е рано да се говори за дългосрочна тенденция – в демографията процесите се обръщат с десетилетия, но резки промени също са възможни, особено когато водеща роля има миграцията – данните от последните няколко години след преброяването до голяма степен попарват апокалиптичните прогнози за „изчезването“ на българското население в средносрочен план.

Не толкова оптимистично изглеждат данните за ражданията и плодовитостта. Редно е да напомним, че коефициентът на плодовитост – броят родени деца, съотнесени към броя на жените във фертилна възраст – изведнъж скочи през 2022 г., до 1,78, като тогава различни политици се опитаха да си припишат този „успех“. По-внимателният преглед на данните обаче ясно демонстрира, че става дума не за подобрение в броя родени деца, а в ефект на преброяването от 2021 г., което регистрира по-малък от очаквания брой жени. През 2024 г. показателят отново отбелязва спад – до 1,72 деца на една жена, което отлага постигането на т.нар. коефициент на заместване, който би гарантирал, че общият брой на населението се запазва[1]. Това е следствие най-вече от спад в броя раждания с малко над 4 хиляди спрямо предишната година.

Смъртността, от своя страна, с малко надхвърля 100 хил. души през 2024 г. С абсолютна сигурност можем да заявим, че ефектът на пандемията от ковид-19, когато показателят се повиши до почти 150 хил. души през 2021 г. е преодолян. На преден план сега за намаляване на смъртността е подобряването на качеството на здравната система, особено по линия на преждевременната и предотвратима смъртност[2].

За поредна година се запазва високата положителна миграция – броят на заселилите се в страната надхвърля този на изселилите се с над 39 хиляди души. Ако статистиката отчиташе и временните и сезонни работници, които играят все по-важна роля в сектори като хотелите и ресторантите и строителството в активния сезон, вероятно нетният брой на мигрантите би бил дори по-голям. Докато през 2020-21 г. по-скоро ставаше дума за завръщащи се българи, днес балансът е променен в полза на хората от страни извън ЕС, които съставляват 52% от всички имигранти в страната. Най-голям дял запазва традиционно водещата група имигранти от Турция (22% от всички от трети страни), запазва се и значителният ефект на войната в Украйна, като нейните граждани имат 17% дял, значителен  е делът и на сирийците. Разпределението сочи към две основни причини за имиграция – от една страна българският пазар на труда е все по-привлекателен за работници от трети страни заради повишението на заплатите и недостиг на работна сила, от друга бежанците остават важна група, което означава, че ефективната им икономическа и социална интеграция е особено важна.

В регионален план миграцията остава относително равномерно разпределена между областите в страната, като тези с отрицателен механичен прираст са относително близо до баланс. Изключение правят Смолян, Монтана и Сливен, където той надхвърля -1‰. Очаквано най-висока е нетната миграция в Кърджали, накъде се насочват повечето турци, но и в Бургас и Варна, които поеха значителен дял от бежанците от Украйна. Нито една област не е постига положителен естествен прираст, като най-близо е столицата, с -2‰, но в икономически най-слабо развитите части на страната той нахвърля -15‰, което дори и с положителна миграция гарантира бърз спад на населението.

Въпреки че тази година демографските показатели дават по-малко поводи за оптимизъм в сравнение с предходните, най-малкото заради продължаващото застаряване и спада на ражданията, предизвикателствата изглеждат много по-преодолими в сравнение с преди десетилетие. Основна причина за това е подобряването на икономическата среда и стандарта на живот, които се материализират независимо от политическите боричкания и слабите политики. Това от своя страна означава, че фокусът трябва да бъде поставен именно върху политиките, които увеличават растежа и конвергенцията, а не върху недомислени „демографски“ мерки.

Източник: Институт за пазарна икономика