САЩ ограничи бързия достъп до интернет на кабелните компании
Федералната комисия за съобщенията на САЩ взе решение по спора за неутралността в интернет и забрани на компаниите да купуват по-висока скорост.
~ 2 мин.
Ивайла Раденкова Заради проблема със световната мрежа и контрола на неутралността в интернет, Федералната комисия за съобщенията в САЩ взе решение да ограничи купуването на по-висока скорост на интернет услуги от телекомуникационни и кабелни компании. Според комисията, компаниите си купуват по-високоскоростен интернет, за да контролират какво хората гледат и ползват в световната мрежа.
Предложението бе дадено от председателя на комисията Том Уилър и бе одобрено с 3 срещу 2 гласа. Разбира се, сдружението на интернет доставчиците веднага е обжалвало решението на съда.
Основните промени в закона предвиждат, че доставката на широколентов интернет се смята за телекомуникационна услуга и подлежи на по-строга регулация. Също така доставчиците не могат да блокират определени връзки срещу заплащане или да дават предимство на други. Сделките с фирми, качващи съдържание в интернет, също не се разрешават.
След промяната в законите, ще започне и регулиране на сделките, определящи как се връзват мрежите на корпорациите, създаващи съдържание, с тези на интернет доставчиците. Компаниите, които смятат, че са им наложени неоправдани такси от доставчиците, могат да се оплачат директно в регулатора. Тези мерки ще действат както за интернет по оптични линии, така и безжичните мобилни доставчици.
Много вероятно е асоциацията на доставчиците на широколентов интернет да заведе съдебни дела срещу тази регулация. Републиканците ги подкрепят, защото администрацията прекалява с намесата си в начина, по който американците правят бизнес.
Смята се, че това е бизнес за много пари в САЩ. Годишно в поддържане и обновяване на инфраструктурата за доставяне на интернет се влагат около 73 млрд. долара. Прогнозите са, че потреблението на световната мрежа ще се удвои преди следващите 10 години, а преносът на данни по нея ще скочи до 8 пъти.
Това означава, че доставчиците трябва да съберат пари от всичко това и чрез приоритизирането да искат от създателите на съдържание да си плащат своя дял за инфраструктура, по която предлагат продуктите си.
