Шотландци? Не! Викинги!

Размахващи мечове и щитове, жители на шотландските Шетландски острови за поредна година празнуват своите скандинавски корени с грандиозен огнен фестивал, чиято кулминация е изгарянето на викингски кораб дракар (наричан така, заради драконовата глава на носа) в реален размер.

Носещи крилати шлемове и гордеейки се с впечатляващи бради, стотици хора маршируват по улиците на единствения град на архипелага – Леруик, за да отбележат празника Up-Helly-Aa.

След падането на нощта празненствата кулминират във факелно шествие, предвождано от главния ярл – викингския водач.

Празнуващите наобикалят дракара и хвърлят своите горящи факли в него, където специално подготвената огромна клада избухва в пламъци, разнасящи се високо във въздуха.

9-метровият плавателен съд е построен от група местни търговци, които са работили по него в продължение на 4 месеца.

Шетландските острови са най-северната част от британските острови и на практика са по-близо до Осло, отколкото до Лондон.

Намиращ се на около 105 мили (165 км) североизточно от континенталната част на Шотландия, Шетланд е нападнат от викингите още в края на 8 и началото на 9 век. Векове наред той е във владение на скандинавците.

Архипелагът тържествено е предоставен на Шотландия от краля на Норвегия през 1469 г., но норвежкият дух все още се усеща в имената на неговите местности и улици.

Според новия Оксфордски английски речник празникът Up-Helly-Aa е вариант на шотландския Uphaliday, ознаменуващ Богоявление в края на коледните празници.

Отбелязвано в последния вторник на януари, факелното шествие, традиционното изгаряне на дракара и обличането във викингски доспехи води началото си от 80-те години на 19 век.

Питър Малкъмсън, който влиза в ролята на главен ярл през 1984 г., изигравайки викингски герой на име Ейрик „Кървавата брада“ Харалдсон, твърди, че това е „огромен спектакъл“.

„Тази вечер ще видите около 1000 мъже с факли да се редят по улиците, подготвяйки се за шествието“, обяснява той предрадио BBC.

„В момента навсякъде по света шетландците ще усещат мириса на парафина. Точно в това е смисълът на очакването на събитието и гордостта, която изпитваме заради него“, посочва Малкълмсън.

„Адреналинът се покачва, забавлението е там. Това просто е едно страхотно парти“, обобщава той.

Веселбата продължава чак до зори на следващия ден, когато Шетланд има много по-официален празничен ден.