Суровините – не дали, а как се добиват

Доц. д-р инж. Иван Митев е изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара (БМГК) от началото на 2018 г. Паралелно с това той има академична кариера в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“ в София, където преподава в катедра „Подземно строителство“ и съчетава научна, проектантска и експертна дейност. В научноизследователската си работа е участвал в множество проекти, свързани с геотехника, инженерна геология, проектиране и енергийна ефективност.

Доц. Митев, минната индустрия е „прешлен от гръбнака“ на зеления преход. Каква точно е нейната роля в контекста на България?

Минната индустрия осигурява суровинната база, без която електрификация, възобновяема енергия и модерна инфраструктура са практически невъзможни. В българския контекст ролята ѝ е и стратегическа: Гарантираме физическата сигурност на доставките, задържаме добавената стойност в страната и поддържаме икономиката на цели региони, където алтернативите за заетост са ограничени.

Как оценявате текущото състояние на минната индустрия у нас?

Състоянието на сектора е стабилно. Значителните инвестиции на компаниите през изминалите десетилетия в модернизация, околна среда и социална отговорност са в основата на това. В същото време работим в условията на растящи разходи, сложна регулация и сериозен обществен натиск. Основното предизвикателство е не в способността да произвеждаме, а в липсата на дългосрочна предвидимост.

Кои са някои от най-съществените постижения на българската минна индустрия през последните 15 г.?

Запазихме минната индустрия и осигурихме бъдеще на сектора. Имаме развити подотрасли в добива на суровини със стратегическо значение за цяла Европа - добив на метали, индустриални суровини, ключови строителни суровини за производство на цимент и, не на последно място, развива се и въгледобивът.

Основни трудности, пред които е изправен секторът в момента - регулаторни, икономически, кадрови, обществени?

Регулаторната рамка остава най-сериозното препятствие. Процедурите са бавни и често непредвидими. Икономическият натиск от цените на енергията и логистиката също е значителен. А общественото недоверие в районите, в които няма добив все още, се базира повече на остарели представи, отколкото на реалната картина в сектора.

Как влияят европейските политики и изисквания върху конкурентоспособността на минните компании у нас?

Те вдигат висока летва, което е правилно като цел, но е с риск за конкурентоспособността на компаниите. Ако изискванията не са съпътствани от ускорени процедури, достъп до финансиране и предвидима рамка, европейските производители, не само в добивната индустрия, но и по цялата верига на добавена стойност, рискуват да се превърнат в заложници на неконкурентна среда, в която пазарът се доминира от внос от държави с по-ниски стандарти.

Как ще се променя ролята на минните компании в следващите 10 – 20 години?

Ролята на минните компании ще става все по-ключова в контекста на новата икономическа и геополитическа реалност. Ресурсната независимост ще бъде във фокуса на всяка държава и на всеки икономически съюз. Това означава засилен стремеж към осигуряване на първичните суровини, необходими за технологичния напредък и поддържането на дългосрочна икономическа стабилност. Виждаме ясни световни тенденции, наред с оползотворяването на местните ресурси, държавите все по-активно работят и за гарантиране на външни доставки чрез стратегически партньорства. Паралелно с това ще расте значението на рециклирането и повторната употреба на материали.

Какво още може да се направи за по-тясна връзка между бизнеса, науката и образованието?

Разширяване на дуалното обучение, повече стажове и реални казуси в университетите, съвместни лаборатории и научноприложни проекти. Необходим е и по-ясен механизъм за държавна подкрепа на специалности със значение за минното дело.

Какво е най-важното послание, което бихте искали обществото и институциите да чуят за минната индустрия днес?

Технологичният прогрес не е възможен без суровини, затова въпросът не е „дали“, а „как“ се добиват. Нашата цел е добивът да бъде прозрачен, отговорен и конкурентен, с измерими екологични резултати и реални ползи за регионите. Затова са нужни предвидими правила, ефективни процедури и партньорство. Исторически и икономически е доказано, че индустриалното развитие е един от основните двигатели на обществения прогрес и на дългосрочното благосъстояние на икономиката.

Текстът е част от бр. 131 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.