Румънската автоиндустрия в „перфектна буря“

През 2026 г. автомобилната индустрия в Румъния, както и в цяла Европа, преминава през период на дълбока трансформация, като продължава да бъде централен стълб на националната икономика, независимо че от 2022 г. насам комбинацията от войната в Украйна, технологичните промени, успехът на електроавтомобилите в Китай и кризата в автоиндустрията в Германия създадоха това, което Адриан Санду – генерален секретар на Асоциацията на автомобилопроизводителите в Румъния (ACAROM), нарича “перфектна буря”. Германия продължава своя преход към производство на електроавтомобили, като 40% от пазара й е именно за такива. Тя е втора в света по производство на електромобили след Китай, но трансформацията на германската автомобилна индустрия е драматична и е свързана със затваряне на заводи и освобождаване на хиляди служители.

В тази контекст, според последните данни на ACAROM, обобщаващи ситуацията в бранша в края на 2025 г., румънската автоиндустрия генерира 13,2% от БВП на страната. В сектора функционират над 630 компании, осигуряващи работни места за повече от 220 000 служители. Оборотът на индустрията достига прага от 35 млрд. евро, от които автомобилните части представляват лъвския пай с 26 млрд. евро. Това представяне се прелива в масивен дял във външната търговия, като автомобилната индустрия генерира 33% от общия износ на Румъния.

В рамките на 2025 г. от монтажните линии в Миовени (където се произвеждат автомобили Dacia) и Крайова (където се произвеждат автомобили Ford) са излезли 545 000 коли – обем, който потвърждава статута на страната като значим производствен център на европейско ниво. Така румънската автоиндустрия поддържа ниво в условията на глобалната трансформация, като също се правят и електромобили.

Традиции и инвестиции

Успехът на този сектор не е случаен, а е резултат от комбинацията между местната индустриална традиция още от времето на социализма, масивните чуждестранни инвестиции и правителствената подкрепа, която, макар понякога критикувана заради бюрокрацията, е щедра по отношение на държавните помощи. 

Анализ на EY Romania, публикуван през декември 2024 г. показва, че автомобилната индустрия е била основният бенефициент на държавни помощи между 2019 и 2023 г., получавайки над 300 милиона евро. Тази тенденция продължава и през 2025 г., когато Министерството на финансите одобри ново стратегическо финансиране. Германският производител Draxlmaier се възползва от помощ в размер на 26,25 млн. евро за разширяване на производствените капацитети за кабелни инсталации за електрически превозни средства в Сату Маре - при обща инвестиция от близо 58,9 млн. евро, която ще създаде 400 работни места. Паралелно с това Automobile Dacia получи 7,36 млн. евро за модернизиране на процеса на боядисване. Тези инвестиции са жизненоважни в момент, в който индустрията преминава през най-голямата промяна на парадигмата в своята история: прехода към електрическа мобилност и дигитализация.

Предизвикателства

Международният контекст обаче е белязан от тежки турбуленции, особено в Германия - основният икономически партньор на Румъния. Според данни, публикувани от Ziarul Financiar и агенция DPA, германските автомобилни производители като Volkswagen, BMW и Mercedes-Benz са се сблъскали през третото тримесечие на 2025 г. с най-големите трудности от финансовата криза през 2009 г. насам. Оперативните им печалби са спаднали с близо 76% на фона на масивните инвестиции в електромобили, които все още не са донесли очакваната възвращаемост, и спада на търсенето на пазара в Китай. Тази криза на рентабилността в „локомотива на Европа“ създава ударни вълни и в Румъния.

Адриан Санду обяснява в свое интервю за българо-румънския сайт “Мостът на приятелството”, че румънската индустрия е неразривно свързана с европейската. Въпреки това генералният секретар на ACAROM подчертава, че Румъния е демонстрирала превъзходна способност за адаптация. Непряка възможност се появи наскоро с подписването на споразумението за свободна търговия между ЕС и Меркосур. Според Санду това споразумение позволява намаляване на износните такси за европейските превозни средства, които включват румънски компоненти, и, което е критично важно, осигурява на Европа достъп до руди и материали, необходими за батериите, на конкурентни цени, компенсирайки частично затварянето на пазарите в Русия и Украйна.

На пазара на труда ситуацията е нюансирана и отразява настоящите технологични предизвикателства. Докато в класическия производствен сектор продължават да се търсят хора, като доходите са над средните за националната икономика, сегментът на автомобилния софтуер преминава през период на пренастройване. През октомври 2025 г. Economedia съобщи за съкращения в Тимишоара, където германската група ZF се отказа от около 170 инженери, и в Брашов, където Tata Technologies прибегна до подобни мерки.

Тези корекции идват на фона на спирането на някои глобални проекти за научноизследователска и развойна дейност. В този контекст инициативата на Европейската комисия за стартиране на „Гаранция за умения“ - пилотен проект на стойност 14,5 милиона евро, посветен на преквалификацията на служителите от автомобилния сектор - представлява необходим спасителен пояс, за да може работната сила в Румъния да премине към новите технологии.

Паралели

В този контекст не може да не забележим, че българската автомобилна индустрия - също ключова за икономиката на страната, така и не може да достигне етапа, в който да сглобява автомобили и стои на ниво производство на авточасти. Усилията за сглобяване на китайските возила Great Wall в Ловеч явно не се ползваха с достатъчна подкрепа от българската държава. По времето на премиера Кирил Петков имаше очаквания, но не се реализира и инвестиция за производство на електроавтомобили. България няма индустриалната традиция на Румъния, където до днес, но и още през социализма има специализирани научни журнали и се развиват технологии в сферата на автомобилостроенето. В Румъния като че ли е много по-лесно за държавата да подкрепи бранша. И в резултат в него са привлечени значителни чуждестранни инвестиции.

По този начин, от технологична гледна точка, Румъния вече не е само дестинация за сглобяване с ниски разходи. Изследователските центрове на Renault в Титу, заедно със съоръженията на Continental, Bosch или Schaeffler, днес разработват и тестват системи за автономни и свързани превозни средства. Анализ на PwC, публикуван от AGERPRES през февруари 2026 г., показва, че Румъния се е изкачила с девет позиции през последното десетилетие в класацията за икономическа сложност, достигайки 26-о място в света. Този напредък се дължи на капацитета за производство на сложни компоненти - от електронни спирачни системи до технологии за активна безопасност.

Въпреки това, за преминаване към следващото ниво - производство на батерии или дизайн на чипове - е необходима съгласувана държавна стратегия и масивни инвестиции в дуалното образование, което е постоянен приоритет в дневния ред на ACAROM. Адриан Санду напомня, че едно работно място в автомобилната индустрия генерира още 5 до 7 работни места в съседни сектори - от металургията до логистиката, подчертавайки жизненоважния мултипликационен ефект за социалната стабилност.

Автомобилната индустрия в Румъния в началото на 2026 г. остава двигател на растежа, но такъв, който трябва да бъде подхранван с визия и фискална стабилност. Устойчивостта, демонстрирана пред лицето на последователните кризи - от пандемията и кризата с полупроводниците до конфликта в Украйна - доказа зрелостта на сектора. Въпреки това, с приближаването на 2035 г., когато се предвиждаше двигателите с вътрешно горене да станат история в Европейския съюз (а в момента се обсъжда леко разхлабване на примката около тях, така че да продължат да съществуват като хибридни), способността на Румъния да привлече производство на батерии и да задържи софтуерните инженери ще реши дали страната ще остане на 6-о място в йерархията на европейските производители, или ще загуби позиции пред глобалната конкуренция.

С правилно насочена правителствена подкрепа и ефективно използване на европейските фондове за преквалификация и иновации, румънската автомобилна индустрия притежава всички козове, за да остане флагманът на националната икономика, превръщайки предизвикателствата на зелената мобилност в историческа възможност за развитие.

Текстът е част от бр. 131 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.