Забогатяха ли наистина българите в последните 10 години? (Таблици)

Близо три пъти са нараснали доходите на българските домакинства за последните 10 години. Според официалните данни на Националния статистически институт (НСИ), основен принос за това има работната заплата, следвана от пенсиите и доходите, получени от самостоятелна дейност. Това се потвърждава и от редица икономисти и финансисти, според които българите забогатяха през последните години.

Според Левон Хампарцумян, банкер, финансист и заместник-председател на Българския форум на бизнес лидерите, един от знаците на забогатяване е ръстът на депозитите.

Фактът, че държим над 100 млрд. лв. (към края на февруари 2026 г. вече 55.8 млрд. евро) в банките, е също резултат от забогатяването на хората. Но – веднага искам да кажа – не на всички и не поравно. По-активните, по-образованите, дори тези, които са добре свързани в корупционните мрежи, те забогатяват“, каза Хампарцумян в коментар за Нова телевизия преди време.

В интервю за Economic.bg Красен Станчев, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, философ и икономист, изказа подобно мнение. По думите му, често се говори, че „България е най-бедната страна, доходите намаляват, а разходите се увеличават. А това не е съвсем така, единствените разходи, които се увеличават, са данъците".

Доходи на домакинствата

През 2025 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство е 14 403 лв. и нараства с 12% спрямо 2024 г.

Логично, най-голяма част от това повишение се дължи на работната заплата – тя има дял от 57.2% от общия доход на едно лице. На второ място като дял са пенсиите – 29.3%. Общоизвестен факт е, че за много българи (пенсионерите в България са над 2 млн. души) – още повече като се има предвид застаряващото ни население – единственият източник на доходи са именно пенсиите.

На трето място като дял са доходите, получени от самостоятелна дейност – 7.4%.

Ръстът на реалните доходи на домакинствата – т.е. взима се предвид инфлацията за периода -  нараства с по-нисък процент през 2025 г. – 9.7%.

Ако се погледне по-голямата картина за периода 2016 – 2025 г., то се вижда, че общият доход средно на лице от домакинство се увеличава 2.8 пъти.

Какво става с разходите

През 2025 г. българските домакинства са изразходвали 12 661 лв. средно на лице, което е с 8.1% повече в сравнение с 2024 г. За периода 2016 – 2025 г. разходите на домакинствата се увеличават 2.7 пъти, т.е. почти колкото ръста на доходите.

Относителният дял на потребителския разход от общите разходи на домакинствата намалява от 82.6% през 2016 г. на 80.4% през 2025 г.“, посочват от НСИ.

За какво харчим повече

През периода 2016 – 2025 г. се наблюдават следните промени по отношение на някои видове разходи средно на лице от домакинство:

• Изразходваните средства за храна и безалкохолни напитки са 3 713 лв. през 2025 г., или с 10.6% повече спрямо 2024 г. и 2.5 пъти повече в сравнение с 2016 г.;
• Разходите за облекло и обувки през 2025 г. са 401 лв. В сравнение с предходната година те намаляват със 7.8%, а спрямо 2016 г. нарастват 2.3 пъти;
• Разходите, свързани с жилището (вода, електроенергия, горива, жилищно обзавеждане и поддържане на дома), за последната година са 1 950 лв. В сравнение с 2024 г. нарастват с 6.6%, а спрямо 2016 г. се увеличават 2.3 пъти;
• За здравеопазване през 2025 г. cа изразходвани 707 лв. - с 1.3% по-малко от 2024 г. и 2.7 пъти повече спрямо 2016 година;
• За транспорт и съобщения през 2025 г. са похарчени 1 413 лв., което е със 7.1% повече от 2024 г. и 2.6 пъти повече спрямо 2016 година;
• Разходите за свободно време, културен отдих и образование през 2025 г. са 820 лева. В сравнение с 2024 г. те се увеличават с 5.1%, а спрямо 2016 г. - 3.6 пъти;
• През последната година разходите за данъци и социални осигуровки са в размер на 1 950 лв. и се увеличават с 18.9% в сравнение с 2024 г., а спрямо 2016 г. нарастват 3.5 пъти.

Повече алкохол, по-малко хляб и картофи

През 2025 г. настъпват промени при потреблението на основни хранителни продукти и напитки средно на лице от домакинство в сравнение с 2024 година. Намалява потреблението на хляб и тестени изделия – с 1.8 кг, и това на картофи – с 0.1 килограма. Най-голямо увеличение има в консумацията на безалкохолни напитки – с 9.4 литра, на алкохолни напитки – с 1.7 литра, на зеленчуци и на месо - с по 0.6 килограма (виж графиката).