България на звездната музикална карта

Ако прегледате информации от последните години, ще се изненадате колко концерти на успешни международни изпълнители и музикални фестивали със звезди от няколко поколения, са проведени в България. Страната ни влезе в маршрутите на актуални артисти и това се дължи на съчетанието на няколко предпоставки – българската публика създава невероятна атмосфера за изпълнителите, географското положение благоприятства присъствието и на почитатели от близки държави, не само с кола, но и със самолет; и не на последно място – страната ни е гостоприемна.

С присъединяването към еврозоната добрите новини може да са още повече, особено в контекста на сериозния ръст на приходи от концерти на живо и фестивали в Европа. По данни на Cognitive Market Research, глобалният пазар на музикални фестивали в Европа носи повече от 30% от световните приходи, с размер от 647,46 млн. долара през 2024 г. Очаква се годишен ръст от 22.5% до 2031 г.

С нарастващото търсене на развлечения на живо, технологичните постижения и разширяването на инфраструктурата за събития, тази креативна индустрия, като сериозен дял от туристическия бранд, предлага многобройни възможности за национално позициониране. България е в добра позиция да се възползва от тях, но засега това усилие е основно на бизнеса, без активната подкрепа на държавата. Инфраструктурните и логистични проблеми, както и относително по-ниската покупателна способност правят инвестициите на чужди компании на този пазар рискови и ограничени.

Атрактивна дестинация

Елена Розберг, радио- и телевизионен журналист, има доказан дългогодишен опит в анализа на музикалната индустрия. Тя казва, че България става част от международните концертни маршрути още преди повече от десетилетие. Гостувания на артисти като Metallica, Rammstein, AC/DC, The Big 4 и Madonna поставят основата, но пазарната криза, последвана от пандемията COVID-19, прекъсва подема. „Днешното активизиране е резултат от поемането на финансов риск от ограничен кръг организатори, а не от устойчиво разширяване на пазара или целенасочена инвестиционна политика. В тази среда един водещ промоутър оформя основната динамика, докато останалите утвърдени играчи работят в по-тесни сегменти“, пояснява тя.

 Елена Розберг – Снимка Личен архив

Стефан Еленков, основател и изпълнителен директор на FestTeam, смята, че сегашният подем е резултат от „натрупване на доверие“. Компанията организира концертите на Роби Уилямс, Eros Ramazzotti, Iron Maiden в София, а също и The Cure, Gorillaz и Moby. „Вече сме част от картината, но сме в етап на ускорен растеж, а не на утвърден пазар като държавите в Западна Европа. Предимството ни е, че сме конкурентни като разходи за пътуване и престой и имаме топ локации и извън столицата – Гребната база и Античният театър в Пловдив, пристанището в Бургас. Фестивалният туризъм при нас ще расте още, защото публиката вече пътува“, пояснява той.

 Стефан Еленков – Снимка FestТeam

Иван Несторов-Амебата, съсобственик заедно с Димитър Ковачев-Фънки на промоутърската компания СОФИЯ МЮЗИК ЕНТЪРПАРАЙСИС (СМЕ), припомня, че страната ни е „узряла“ за международните турове от началото на 90-те години, когато се създават и първите компании в сектора. Тяхната е организатор на концертите на Madonna, Queen, Metallica, Red Hot Chili Papers. Lady Gaga, Depeche Mode, Elton John, Sting, Sade, Black Sabbath и много друг. Първият концерт е на 15. 09. 1991 г., а кратка пауза има само по време на пандемията.

 Иван Несторов – Снимка SME

Мирослав Еманоилов, основател и изпълнителен директор на Eventim България, подчертава, че макар и да има много събития, те все още са с основно българска публика. През 2025 г., компанията отпразнува своята 20-годишнина на българския пазар и е единственият голям международен „играч“ в билетния бизнес. „Билетите, които продаваме, са предимно на българската публика. Достигат приблизително 2 милиона през 2025 г., като по-малко от 2% са купувачите от чужбина.

 Мирослав Еманоилов – Снимка Eventim

Основната причина е, че България не е атрактивна дестинация за концертен или фестивален туризъм. Страната ни много пъти не попада в първоначалните туринг планове на изпълнителите и обикновено е включена във т.н. „втора обиколка“, обяснява той.

Отлично преживяване и лоша инфраструктура

Ако може да се обобщят предимствата и предизвикателствата на България като спирка от международния музикален туризъм и бизнес, то  печелим музикантите и зрителите с вдъхновяваща публика и прекрасно преживяване - хотели, храна, нощен живот, отношение. Но губим заради лошата инфраструктура и липса на конкурентни съоръжения, извън няколко големи града. По-ниската покупателна способност на българските фенове също е фактор.

„Ние сме на картата на Европа и част от Европейския съюз, но все още сме на дъното по брой концерти и качество на концертната ни индустрия. Основни причина са: малък пазар, нисък жизнен стандарт, липса на подходящи съоръжения - зали, стадиони, качествена техническа апаратура и сцени; логистични трудности - граници, отдалеченост от централна Европа, лоши пътища и инфраструктура“, казва Несторов.

Розберг допълва, че България все още не е пълноценна част от европейския фестивален туризъм поради липсата на национална визия за развитие на културата, слабо участие на меценати и корпоративни спонсори. „Най-голямото предимство на България е публиката, която е емоционална, информирана и изключително ангажирана, и това музикантите ясно усещат и често изтъкват. Събитията се концентрират основно в София и Пловдив, което допълнително изолира градове с голям потенциал като Варна, Велико Търново и Русе, въпреки очевидните им културни и туристически предимства. Предизвикателствата са свързани и с логистични и бюджетни ограничения, които понякога създават неудобства за артистите и екипите им“.

В подкрепа на това Еманоилов допълва, че основното съоръжение за концерти от голям мащаб, над 40 000 зрители, остава Националният стадион „Васил Левски“, а предоставянето му под наем винаги се съобразява с футболните срещи, които са приоритет. Това затруднява развитието на бизнеса във фазата, в която „публиката се фокусира не само върху продукта, но и върху цялостното преживяване. „Много от българските фенове пътуват в Европа и предпочитат да гледат световните изпълнители в градове като Лондон, Милано, Париж, където съчетават концертните прояви с кратка ваканция. В тази насока има добри примери като новите стадиони на ЦСКА София и Ботев Пловдив, както и перфектните условия за състезания по ски и сноуборд в Банско. Положителното е, че бизнесът работи по високи стандарти, което неминуемо ще доведе до разработването на цялостна стратегия за поставянето на България на картата на фестивалния, културен и конгресен туризъм. Не бива културният и спортният живот да бъде съсредоточен само в областните градове, а да се развива и в по-малките населени места!“, пояснява той.

Стефан Еленков допълва, че за много от изпълнителите „България е нова територия и носи свежа енергия“. Но в София и останалите големи градове все още няма модерна многофункционална зала от типа, който Европа приема за стандарт. Вторият голям ограничаващ фактор, който компанията среща при организацията на концерти, е тежката бюрокрация - сложни процеси по разрешителни, регулации, координация между институции. „Регулациите във връзка с организиране на събития като концерти и фестивали липсват и трябва да работим по правила, които често не отчитат спецификата на подобен род събития и залагат на общи разпоредби, които не са адекватни“, пояснява той.

Стратегически бизнес ресурс

Несторов припомня, че големите артисти и техните екипи търсят основно три неща, когато набелязват дестинация: предвидимост, инфраструктура и продажби. А от бизнес гледна точка все още пазарът е рисков. „Често тук плащаме на артистите по-високи хонорари, отколкото те взимат в Централна Европа, а цените на билетите все още са по-ниски от средните там. Рискът от загуби е твърде висок. Нужни са огромни маркетингови и организаторски усилия, а понякога и късмет“, обяснява той.

Еманоилов казва, че от гледна точна но продажба на билети 2025 г. е била рекордна за Eventim в България, а и на европейско ниво. Има реално увеличаване на търсенето на билети, като статистиката включва и театрални постановки, stand-up събития, концерти на български поп и поп-фолк изпълнители. „Основното предизвикателство е да се справим с продажбата на билети на вторичния пазар, където често клиентите попадат на измами или им се иска доста по-висока от първоначалната цена“, пояснява той. Очаква се и увеличаване на билетите за фестивали, които са много скъпи начинания, често без подкрепа на спонсори и общини.

„Има конкретни неща, с които държавата може да помогне – дългосрочна политика за модерна инфраструктура, ускорени процедури, по-ясни параметри за партньорства между туризъм и култура. По света има градове, които се превръщат във фестивални, и когато се случва нещо толкова голямо и важно, всяка част от ежедневния ритъм на града работи за събитието. У нас има много какво да се желае“, казва Еленков.

Розберг допълва, че дори утвърдени фестивали като Exit в Сърбия се сблъскват със сериозни финансови и институционални трудности, докато други формати се развиват успешно в конкретни градове и контексти. Устойчив пример е Румъния, която е изградила силен международен фестивален модел в Клуж, и Унгария със Sziget, например. „В по-широк европейски план събития като Wacken и Hellfest показват как дългосрочна визия, последователни инвестиции и стабилна инфраструктура превръщат музиката в стратегически културен и икономически ресурс, с който България засега трудно може да се сравнява“, пояснява тя.

Концертът на Ед Шийрън в София през 2024 г. – Снимка FestТeam

Перспективи

Очакванията на Розберг за развитието на бранша са умерено положителни. Тя предвижда България по-скоро да запази присъствието си в международните музикални маршрути на сегашното ниво, без рязко разширяване или скок в мащаба. Според нея присъединяването към еврозоната не е гаранция за по-голям интерес от страна на артисти и турнета.

Но се случва и нещо ново. „Появяват се нови фестивали и концертни инициативи, а утвърдените формати показват последователно развитие и разширяване на профила си. Все по-често се поема риск за представяне на по-интересни и по-малко комерсиално безопасни събития, което говори за нарастваща увереност на организаторите. Този процес остава ограничен от инфраструктурните условия и от предпазливото управление на риска, като при по-сериозно включване на спонсори и меценати е възможно качествено развитие, но промените ще бъдат постепенни, а не драматични“, казва тя.

Програмите на SME и на FestТeam предлагат много възможности за меломаните, а Еventim очаква увеличаване на дела на билети, закупени от чужденци. Но за всички остава големият въпрос кога държавата ще осмисли голямата добавена стойност на музикалния туризъм. Еленков припомня, че говорим за мащаб, за десетки хиляди посетители на стадионни концерти и над 60 000 души за тридневни фестивални формати, а този мащаб създава заетост и приходи и в ресторантьорския бизнес, хотелиерството, транспорта. Засега у нас добавената стойност е по-скоро емоционалн, не икономическаа. „Все още преживяването на жив концерт е несравнимо и оставя траен спомен, понякога за цял живот“, завършва Несторов.

Текстът е част от бр. 131 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.