Турската лира с най-резкия спад от 20 години

Деветата седмица на спада приближи валутата до психологическата граница от 8 лири за долар, подчертавайки загрижеността на пазарите, че паричната политика на страната остава твърде улеснена. Неочакваното повишаване на лихвените проценти през септември насърчи очакванията, че централната банка е преминала към нова политика на повишение на основната лихва. Това обаче не намери доказателство тази седмица и към 16:30 ч българско време лирата поевтиня с 0.4% спрямо долара и 1 долар се търгуваше за 7.9545 лири.

Години на политически грешки сега завършват със загуба на резерви и натиск върху валутата. Решението на централната банка също подчерта, че властите не са склонни да забавят растежа на кредитите, което е от съществено значение за възстановяване на баланса“, заяви Виктор Сабо, старши мениджър с фиксирани доходи в Aberdeen Asset Management в Лондон.

Настоящата поредица от загуби породи спомени от 1999 г. - една бурна година за Турция. Правителството беше разпуснато, бяха свикани предсрочни избори и две опустошителни земетресения убиха хиляди души. Проблемите в крайна сметка доведоха до икономическата криза от 2001 г.

Ниските реални лихви и намаляващият интерес на чуждестранните инвеститори към турските активи натрупват натиск върху лирата, тъй като страната е изправена пред риска от санкции на САЩ, спорове в Източното Средиземноморие и Кавказ и икономическата болка от пандемията. Турция вече е похарчила валутните резерви по-бързо от всяка друга голяма развиваща се икономика в опит да подкрепи валутата.

Спадът в лирата от тази седмица е последният удар за валута, която преди по-малко от две десетилетия се търгуваше почти наравно с американския долар. Всяка година от 2012 г. тя отчита загуби, притиснати от зависимостта на икономиката от вноса и доларовото финансиране, както и от паричната политика.