В омагьосания кръг на субсидираната заетост
В България традиционно се изразходват в пъти повече средства за пряко създаване на работни места, отколкото за пасивната политика на пазара на труда
~ 3 мин.
Стартиралата процедура за програмен период 2014-2020 – „Младежка заетост” предвижда изразходване на 35 млн. лв. за повишаване на конкурентоспособността на 8 000 младежи до 29-годишна възраст чрез осигуряване на възможност за стаж или обучение по време на работа. Още 30 млн. лв. се разпределят и от предишния програмен период на ОП „Човешки ресурси”, 7,5 млн. лв. са предназначени за 11 000 лични асистенти за хора с увреждания и възрастни, които не могат да се обслужват сами, а други 5 млн. лв. - за продължаване на програма "Сигурност". Целта на програма „Сигурност” е опазване на обществения ред на места в висока битова престъпност и в същото време - осигуряване на заетост в райони с висока безработица.
От години държавата харчи милиони левове годишно, за да увеличава заетостта. Основният фокус на активната политика на пазара на труда е субсидираната заетост, която има спорни резултати. В същото време заетостта в България продължава да е сериозен проблем: за второто тримесечие на година коефициентът на заетост на хората над 15 години е 47,9%, а при 15-24-годишните – 21%. Държавата продължава да не прави оценка на ефектите от политиките си на пазара на труда, а продължава да налива средства в същите програми по същите методи.
Проблемите със заетостта при младежите, трайно безработните и хората с увреждания не са нови, a мерките, предприемани в посока решаването им, като че ли се заобикалят. Една от проблемните области, имаща пряко отношение към реализирането на младите хора на пазара на труда, е образователната система, чиито стремежи би трябвало да следват нуждите на пазара. В неотдавнашен анализ на ИПИ се посочва, че от началото на 2011 г. досега делът на българските предприятия, които ограничават разгръщането на дейността си поради липса на подходяща работна сила, се увеличава от 9,7% на 12,8%. Пример за това е продължаващия недостиг на кадри в ИТ сектора.
Други проблеми, чиито решения биха намалили младежката безработица, са свързани с регулациите на пазара на труда относно наемане и освобождаване на работници, минимални осигурителни доходи, регулации на стажантски програми, а също и недостатъчната информационна обезпеченост на политиките за намаляване на безработицата сред младите хора.
В България традиционно се изразходват в пъти повече средства за пряко създаване на работни места, отколкото за пасивната политика на пазара на труда (т.е. обучения, преквалификации, ограмотяване, професионални курсове, стажове). За субсидирана заетост се отделят над 70% от отпусканите бюджетни средства, докато в за ЕС средствата за директно създаване на работни места са под 17% от общо отделяните за политиката на пазара на труда.
Продължителното прилагане на активна политика по отношение на безработицата чрез субсидирана заетост създава условия за попадане в омагьосан кръг на хора, постоянно очакващи подобен тип програми, без да имат реална възможност за реализация на пазара на труда при липса на държавно подпомагане. Докато в повечето страни в ЕС се акцентира върху пасивна политика, която създава умения и знания у безработните, помагащи им да се реализират и след края на програмата, в която участват, то в България се разчита основно на директно създаване на работни места.
Болшинството от работните места обаче се създават в реалния сектор и докато не се подобри икономическата среда, няма как да има съществени резултати. Отново сме свидетели на харченето на милиони за предприемане на неефективни действия в даден сектор, без да се обръща внимание на същината на проблема. При липса на интерес за предприемане на дългосрочни политики проблемът с безработицата (както и други наболели въпроси) намира само повърхностно решение за кратък период.
