„Турски поток” през България не ни поставя на газовата карта на Европа

По какъв начин новата газова директива, приета от ЕС миналата седмица, засяга проекта „Турски поток” през България?

При всички положения „Турски поток” влиза под юрисдикцията на новата газова директива и най-вече в нейните промени, които бяха внесени за гласуване в Европейския парламент. Всички държави в ЕС имат 9 месеца да синхронизират законодателството си с тази директива. Тя засяга всички газопроводи, които влизат от трети страни на територията на блока, в случая „Турски поток” е точно такъв проект.

В зависимост от ситуацията Европейската комисия си запазва правото да прецени доколко се покриват критериите на Директивата и Третия енергиен пакет с проектите за газопроводи от трети страни.

И двата проекта - „Северен поток 2” и „Турски поток”,  попадат под новите правила на ЕС и няма никаква разлика между тях. Въпреки че прокарвайки „Северен поток 2”, той няма да внесе съществен дисбаланс в тази част на Европа както би внесъл „Турски поток” за Югоизточна Европа.

Защо „Турски поток” ще внесе дисбаланс на пазара в региона

Защото на практика затваря възможността за доставка на газ от посока юг-север. Така целият Южен газов коридор би се обезсмислил при тези количества, които „Газпром” обмисля да доставя. Затова не искат и категорично казаха, че не се интересуват от хъб „Балкан”. Те знаят за ниската ликвидност на пазара и знаят, че не участвайки в проекта на хъба, няма да си създават конкуренция.

Русия и Унгария вече се разбраха за доставки на газ за 2020 г. и за доставки на газ през „Турски поток”, който минавайки през България и Сърбия ще достигне и Унгария. Това означава ли, че вече на 100% е сигурно, че газопроводът ще мине през България, тъй като съвсем до скоро Гърция все още беше в играта?

Каквото и да се говори на различни нива, каквито и публикации да излизат и съобщения, реално няма вариант „Турски поток” да мине през Гърция. Всичко е спекулация и форма на демонстрация, че има и различен вариант от този газопроводът да мине през България. Това дава храна на част от медиите, които са проправителствено ориентирани да всяват страх в обществото, че ако газопроводът не мине през България, няма да имаме доставки на природен газ след края на 2019 г., което е изключително несериозно. Гърция трябва да бъде забравена като вариант.

Според Вас ще бъде ли преподписан договорът за транзит на газ между Русия и Украйна?

И Русия, и Украйна знаят, че без транзит през Украйна нещата няма как да се случат и това е категорично, защото балансьорът за транзита на газ за Европа е Украйна. Това го знаят и двете страни, но спекулират и злоупотребяват с това. Със сигурност ще има нов договор, но следващата среща е през май и от нея няма да се произведе окончателният вариант на договор. Очаквам той да е готов в края на октомври или през ноември, защото нещата ще се бавят до последно и няма да бъдат официално обявени. Неофициалната част предвижда подписването на договор за фиксиран транзит на 60 млрд. куб. метра газ и още 30 млрд. куб. метра при извънредни ситуации. Точно с капацитет 30 млрд. куб. метра са и газохранилищата в Украйна и с тези обеми за съхранение тя е непреодолим фактор в тази посока.

Има ли бъдеще амбициозният проект за газов хъб „Балкан”?

Газов хъб „Балкан” по план трябва да обслужва транзитната газопреносна система, а не вътрешната. Ние все още нямаме нищо изградено по този проект. Газохранилището ни в Чирен покрива и балансира системата на вътрешното потребление, тъй като обикновено ние използваме 3-4 млн. куб. метра газ на ден. В студените дни стигаме 11-12 млн., които не са много, но този газ ни трябва в тези дни - нито по-късно, нито по-рано, именно тогава се балансира системата през Чирен. Друго слабо място на проекта е твърде малкият пазар в региона по отношение на потреблението, поради което няма да имаме тази ликвидност, която да предопредели нуждата от такъв газоразпределителен център, защото количествата са пренебрежимо малки. Нито Западна, нито Централна Европа има нужда от допълнително газ от посока юг. Да прекарваш руски газ не директно, а през Черно море, Турция и останалото трасе, е много по-скъпо, отколкото през Украйна и затова газът става по-скъп и неконкурентен.

Смятам, че ще продължи най-вече говоренето за газовия хъб „Балкан“, за да се демонстрира необходимостта от построяването на разширението на газопреносната мрежа, която е част от газоразпределителния център. Това трасе обаче ще обслужва предимно „Газпром“.

Миналата седмица министърът на енергетиката Теменужка Петкова заяви, че България ще поиска неустойки за 10-годишния договор за транзит на газ за Турция. Ще получим ли компенсация по договора с Русия?

Твърде закъсняла реакция е това, защото на нас това ни е основният коз, когато говорим за смяна на входна точка, за нови потоци, трасета и т.н. Ние трябваше да започнем с неустойките по този договор, а г-жа Петкова го обявява едва миналата седмица. Убеден съм, че въпросът с неустойката се повдига заради множеството публикации и въпроси по тази тема.

Има ли всъщност нужда България от „Турски поток”?

Като самоцел в никакъв случай. И е много некоректно да казваме, че без „Турски поток” ние няма да сме на газовата карта на Европа. Тя не се предопределя от това дали „Турски поток” ще мине през страната ни или не, а дали пазарът има нужда от него или няма.

След като в продължение на много месеци лично министър-председателят отказваше да споменава думата транзит, а „Турски поток” свършва на границата с България и след това е хъб „Балкан”, лично директорът на „Газпром” Алексей Милер каза, че те не са се интересували никога от такъв разпределителен център, а се интересуват само от транзитно трасе. Интересно е какъв ще бъде отговорът на премиера Борисов сега, защото той лично твърдеше това.