Мирела Вавова 
Публични финанси
Новите правила за личните данни в ЕС ще стимулират конкурентоспособността
Революционният GDPR влиза в сила на 25 май 2018 г. и засяга всички фирми, опериращи на европейския пазар независимо от произхода им
© ECONOMIC.BG / Facebook/GDPR Sofia
~ 3 мин.
Въвеждането на смятания за революционен Регламент за защита на лични данни (GDPR) на 25 май 2018 г. ще стимулира конкуренцията в Европа и ще помогне на бизнесът да влезе по-подготвен в условията на съвременната дигитална икономика. Той полага основата на бъдещата конкурентоспособност на дружествата, така че те да могат да разработват услуги на базата на надеждни технологии, на които потребителите да се доверяват.
Около това мнение се обединиха участниците в конференцията „GDPR Sofia“, която се провежда в рамките на българското европредседателство. Събитието идва непосредствено след Деня за защита на личните данни, който по традиция се отбелязва на 28 януари.
Според еврокомисаря по цифровизацията Мария Габриел новите правила ще помогнат на Европа да се подготви за цифровата ера. В новия Регламент тя вижда шанс за конкурентно предимство и ключов инструмент, който ще осигури еднакви условия на пазара на Европейския съюз (ЕС).
Същото мнение изрази и министърът на Българското европредседателство Лиляна Павлова. „Ние трябва да осигурим на потребителите увереността, че личните им данни са защита, а и на бизнеса – възможността да оперират спокойно в единна регулационна среда“, отбеляза тя.
„Употребата на лични данни и базираните на тях бизнес модели, на иновативни и смарт технологии се увеличава експоненциално, не само в мобилните комуникации, а и в много други индустрии. Това изисква обновяването на правилата за събиране и съхранение на тези данни и за да се гарантира запазването на фундаменталните права на потребителите“, заяви главният изпълнителен директор на Telenor България Оле Бьорн Шулстъд.
Лиляна Павлова изтъкна, че GDPR е пряко обвързан с Регламента ePrivacy за защита на електронните данни, дебатите по който все още продължават. Според нея връзката помежду им е от особена важност за развитието на конкурентоспособността на Стария континент. Тя обърна внимание на широко тиражираната теза, че в Европа липсват достатъчно на брой иновативни стартиращи компании. „Това не е така“, смята Павлова, според която проблемът не е, че няма такива бизнеси, а че щом те се развият достатъчно, те напускат континента и се местят най-често в САЩ.
"Именно липсата на единна регулаторна рамка е част от причините да не можем да ги задържим", смята тя. „Наличието на такива ще им позволи да се развиват свободно тук“, изтъкна българският министър и посочи, че другото много важно нещо е доверието на хората. „Проучване сочи, че 80% от европейските потребители не са сигурни, че техните данни са добре защитени“, даде пример Павлова.
„Тези нови правила - GDPR и ePrivacy, могат да създадат нови възможности за иновации и за развитие на дигиталната икономика, както за бизнеса, така и за отделните граждани“, посочи Оле Бьорн Шулстъд
„По-високото доверие на потребителите означава по-високи възможности за бизнес и иновации“, изтъкна тя. Тя обясни, че с въвеждането на GDRP предприятията ще имат по-лесен достъп до пазара в целия ЕС, тъй като действащите в момента 28 национални законодателства ще бъдат заменени от единна рамка.
„Необходима е много добре разгърната и осмислена като държавна политика информационна кампания за промените“, каза основателят на Дигитална национална коалиция Гергана Паси, която е организатор на днешното събитие. Според нея бизнесът, публичната администрация и потребителите на данни не са добре подготвени за новия Регламент – „с изключение на големите корпорации, които се подготвят с целия си ресурс“.
В тази връзка е много важна ролята на националния орган, отговорен за въвеждането на GDPR. В България това е Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). По думите на Мария Габриел ЕК работи в тясно сътрудничество в държавите членки, за да ги подпомогне в необходимото адаптиране или отмяна на действащи закони. Тя каза, че вече има издадени насоки за преносимостта на данните, длъжностните лица за защита на данни, надзорния орган, оценките на въздействието от защитата на данните, административните глоби и пр. „ЕК подкрепя и финансово дейности за повишаване на осведомеността“, посочи още тя.
Едно от предизвикателствата пред КЗЛД е създаването на обучителен център, за който има нужда от допълнително финансиране. Идеята е от него да бъдат лансирани необходимите кадри, които се очаква да отговарят за спазването на правилата по GDPR. Economic.bg припомня, че според данни на Комисията около 50 000 фирми у нас ще са длъжни да назначат такъв служител.
Около това мнение се обединиха участниците в конференцията „GDPR Sofia“, която се провежда в рамките на българското европредседателство. Събитието идва непосредствено след Деня за защита на личните данни, който по традиция се отбелязва на 28 януари.
Според еврокомисаря по цифровизацията Мария Габриел новите правила ще помогнат на Европа да се подготви за цифровата ера. В новия Регламент тя вижда шанс за конкурентно предимство и ключов инструмент, който ще осигури еднакви условия на пазара на Европейския съюз (ЕС).
Същото мнение изрази и министърът на Българското европредседателство Лиляна Павлова. „Ние трябва да осигурим на потребителите увереността, че личните им данни са защита, а и на бизнеса – възможността да оперират спокойно в единна регулационна среда“, отбеляза тя.
„Употребата на лични данни и базираните на тях бизнес модели, на иновативни и смарт технологии се увеличава експоненциално, не само в мобилните комуникации, а и в много други индустрии. Това изисква обновяването на правилата за събиране и съхранение на тези данни и за да се гарантира запазването на фундаменталните права на потребителите“, заяви главният изпълнителен директор на Telenor България Оле Бьорн Шулстъд.
Лиляна Павлова изтъкна, че GDPR е пряко обвързан с Регламента ePrivacy за защита на електронните данни, дебатите по който все още продължават. Според нея връзката помежду им е от особена важност за развитието на конкурентоспособността на Стария континент. Тя обърна внимание на широко тиражираната теза, че в Европа липсват достатъчно на брой иновативни стартиращи компании. „Това не е така“, смята Павлова, според която проблемът не е, че няма такива бизнеси, а че щом те се развият достатъчно, те напускат континента и се местят най-често в САЩ.
"Именно липсата на единна регулаторна рамка е част от причините да не можем да ги задържим", смята тя. „Наличието на такива ще им позволи да се развиват свободно тук“, изтъкна българският министър и посочи, че другото много важно нещо е доверието на хората. „Проучване сочи, че 80% от европейските потребители не са сигурни, че техните данни са добре защитени“, даде пример Павлова.
„Тези нови правила - GDPR и ePrivacy, могат да създадат нови възможности за иновации и за развитие на дигиталната икономика, както за бизнеса, така и за отделните граждани“, посочи Оле Бьорн Шулстъд
„По-високото доверие на потребителите означава по-високи възможности за бизнес и иновации“, изтъкна тя. Тя обясни, че с въвеждането на GDRP предприятията ще имат по-лесен достъп до пазара в целия ЕС, тъй като действащите в момента 28 национални законодателства ще бъдат заменени от единна рамка.
„Необходима е много добре разгърната и осмислена като държавна политика информационна кампания за промените“, каза основателят на Дигитална национална коалиция Гергана Паси, която е организатор на днешното събитие. Според нея бизнесът, публичната администрация и потребителите на данни не са добре подготвени за новия Регламент – „с изключение на големите корпорации, които се подготвят с целия си ресурс“.
В тази връзка е много важна ролята на националния орган, отговорен за въвеждането на GDPR. В България това е Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). По думите на Мария Габриел ЕК работи в тясно сътрудничество в държавите членки, за да ги подпомогне в необходимото адаптиране или отмяна на действащи закони. Тя каза, че вече има издадени насоки за преносимостта на данните, длъжностните лица за защита на данни, надзорния орган, оценките на въздействието от защитата на данните, административните глоби и пр. „ЕК подкрепя и финансово дейности за повишаване на осведомеността“, посочи още тя.
Едно от предизвикателствата пред КЗЛД е създаването на обучителен център, за който има нужда от допълнително финансиране. Идеята е от него да бъдат лансирани необходимите кадри, които се очаква да отговарят за спазването на правилата по GDPR. Economic.bg припомня, че според данни на Комисията около 50 000 фирми у нас ще са длъжни да назначат такъв служител.
