34 години след соц-а: Защо държавата иска да ни продава мляко?

Не минава и седмица без поредния скандал с управлението на някое публично дружество. През настоящата това е държавният млекопреработвател „Ел Би Булгарикум“ ЕАД. Но дали ще е банка, поща или железници – няма значение. Трудностите в управлението на държавните фирми стават все по-осезаеми, а добри и последователни решения засега не се търсят и не се предлагат.

Какъв е проблемът?

Проблемът всъщност не е един, а множество, и всички са следствие на безуспешните опитите на държавата да се намесва на пазара и да се държи като добър стопанин. Намесата на конкурентен пазар „на хартия“ не е разрешена от националното законодателство – според член 5 на Закона за публичните предприятия (ЗПП) държавни фирми се създават, когато е необходимо:

1. да се елиминират съществуващи пазарни дефекти;
2. да се предоставят стоки или услуги от стратегическо значение или такива, свързани с националната сигурност или развитие или;
3. да се управлява стратегическо за държавата имущество.

Коя от тези три цели изпълнява фирма за преработка на млечни продукти например остава мистерия.  „Ел Би Булгарикум“ ЕАД е едно от 302 действащи към 2021 година млекопреработващи предприятия с относително малък пазарен дял. То е на 18-то място по приходи, които са в размер на 21,6 млн. лв. (1,5% от целия пазар на сходни продукти). В него са заети 120 души (1,6% от заетите в сектора)[1]. С други думи имаме едно малко държавно предприятие, опериращо на силно конкурентен пазар, за чието присъствие липсват сериозни основания. Скандалът около назначенията в управляващите му органи са само доказателство, че са налице непазарни причини то да бъде част от публичния портфейл. 

Много често публичните дружества имат по-слаби пазарни резултати (независимо от държавната подкрепа под формата на явни или прикрити субсидии и капиталови трансфери) и предоставят услуги със съмнително качество. Не са рядкост и проблеми с управлението – честа смяна на членовете на управителни и надзорни органи, свързани с опити за политическа намеса и установяване на зависимости, неудачни (засега) опити за професионализация на управлението и въвеждани на конкурсите според изискванията на ЗПП и др.

Има ли работещи решения?

ЗПП дава рамка за насоки и средства за подобряване на управлението на публичните дружества. Законът и подзаконовата уредба не са панацея - те са само необходимото, но недостатъчно условие, за да се случват нещата по правилния начин. За съжаление все още не се вижда воля рамката за корпоративно управление да се прилага в достатъчна степен у нас.

Какво да се прави?

Възможните решения следва да се търсят в следните посоки:

• Преразглеждане на портфейла от държавни и общински дружества съобразно изискванията на ЗПП, като част от предприятията се приватизират или закриват. Подобен е съветът и на  Световна банка в своето изследване „България: Интегрирана рамкова оценка на държавните предприятия (iSOEF)“.
• За всички действащи държавни и общински предприятия следва да се поставят цели, чието постигане да се следи и контролира активно. Управлението на дружествата следва да се обвърже с постигането на конкретни финансови и нефинансови показатели. А липсата на напредък трябва да е основание за смяна на ръководството на дружествата.
• Създадената със ЗПП Агенция за публични предприятия и контрол на този етап изпитва сериозни затруднения да изпълнява своите функции – дали поради ограничен капацитет или властови дефицити. Очевидно ролята на агенцията все още не е ясна и много често тя се заобикаля като фактор при вземане на решения за управлението на предприятията.

И накрая, но не на последно място – необходима е по-широка публичност на дейността на предприятията, особено по отношение на финансовите им показатели, като това е от критично значение за общинските дружества – за тях липсата на обобщена информация затруднява сравнимостта и анализа, което пък обезсърчава обществения натиск за добро управление и предотвратяването на лоши управленски практики. Аргументът „но данните са налични в търговския регистър“ не е достатъчен, тъй като ТР не позволява лесно да се сравняват индикатори на сходни дружества и да се търся добри практики в тяхното управление.