Абсолютната давност замества възможността за потребителски фалит

Г-н Радев, кое налага въвеждането на 10-годишна абсолютна давност за задълженията на физическите лица и не е ли прекалено дълъг този срок?

Действащата в момента 3-годишна давност за периодичните плащания към топлофикациите и 5-годишната давност остават да си действат в същия режим. Това е в съответствие със Закона за задълженията и договорите. За разлика от абсолютната давност тези давности могат да се прекъсват с което и да е действие на кредитора спрямо длъжника. Имаме случаи, когато има висящи изпълнителни дела по 15 години и се създават така наречените "вечни длъжници". Дори когато длъжникът почине, неговите наследници продължават да са отговорни пред кредиторите.

В нашето законодателство 10-годишна давност съществува при публичните задължения  - данъци, такси, глоби и др. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс има разпоредба, в която въпреки 5-годишната обикновена давност е въведена 10-годишна абсолютна давност. Ние се стремим да изравним режима както за публичните вземания, така и за частните.

Значи вашата основна цел е просто да ограничите давността до конкретен период?

Да, защото в България няма така наречената потребителска несъстоятелност. Няма възможност физическо лице, което не е търговец, да обяви фалит. Така, когато един гражданин изпадне в трайни затруднения, на практика няма някакво нормативно ограничение до кога кредиторите могат да го преследват и от кога той може да продължи да изгражда на чисто своята семейна икономика. Не можем да оставим някой цял живот да бъде притискан от кредиторите и да не бъде оставен да започне живота си наново.

Как се е стигало до това изпълнителните производства да се проточват по 15 години?

С всяко едно действие на съдебния изпълнител, било то само да изкара една справка от КАТ, дали има например моторни превозни средства на името на длъжника, тази давност се прекъсва и започва да тече наново. Така че тук няма как да изтече общата 5-годишна давност. През това време обаче по изпълнителното дело се трупат законови лихви и разноски. В много случаи се стига до там, че на практика лихвите и разноските многократно надхвърлят задълженията.

Как смятате, че ще се отрази това на съдебните изпълнители?

Така или иначе съдебните изпълнители, ако не са събрали дълга си до седмата година, на практика вероятността да го съберат е много малка. 10 години са достатъчно време. И банки, и топлофикации, и други имат дадени законови механизми да се снабдят с изпълнителни листи много бързо и да заведат изпълнителни дела. Ако съдебният изпълнител за 7 години не е успял да намери имущество, което да продаде и да удовлетвори кредитора, това няма да стане и след 10 години.

Смятате ли, че промяната ще се отрази по някакъв начин на цялостната задлъжнялост на хората в България?

Смятам, че все пак това по някакъв начин ще даде шанс на гражданите да излязат от затрудненията си и да започнат на чисто. Нашето законодателство позволява още след 5-ата година задълженията да се провизират. Това е така например в нормативната база, касаеща банковите разпоредби. Затова смятам, че промяната няма да повлияе по някакъв начин сериозен на кредиторите. Там, където кредиторите са имали какво да продадат, до десетата година са го направили. Оттам нататък се прехвърлят на колекторските фирми, които тръгват да тормозят гражданите по начин, който е на ръба на закона.

Кога мислите, че може да влезе в сила поправката и какво се случва със заварените положения?

Смятам, че след представянето на парламентарната група в началото на другия месец, тя може да влезе в парламента. Надявам се да бъде разгледана в рамките на тази година и в рамките на тази парламентарна сесия. Добре е да се даде някакъв отлагателен срок. Например да започне да действа от средата на 2013 г., за да не бъдат изненадани кредиторите и да могат да довършат действия, които са започнали вече. Все пак това е норма, която има погасително действие.

Ако поправката в закона влезе в сила от средата на 2013 г., това означава, че задълженията, които са възникнали в първата половина на 2003 г. ще бъдат погасени по силата на закона. Няма как да кажем, че от тук нататък започва 10-годишната давност. Все пак това е една обща разпоредба.

Знаете ли какъв е опитът в други европейски държави?

Давността е институт, който е познат в различните правни системи. Когато говорим за такава абсолютна давност трябва да имаме предвид, че във всички други европейски страни, с изключение на България и Румъния, са въведени така наречените потребителски фалити. Така че там е намерено друго решение, за да може един гражданин на практика да обяви фалит и кредиторите да спрат да го преследват.

Тъй като към настоящия момент в нашата страна няма нужните условия и нужните регистри да се въведе такъв режим, въвеждането на абсолютната давност е нещо, което би решило въпроса с вечните длъжници.

Какво трябва да се случи, за да се въведе понятието личен фалит?

Трябва да се създадат няколко регистъра. Знаем, че има кредитен регистър, но той е само за задълженията към банките и финансовите институции. Няма обаче регистър, в който да видим какви са задълженията на гражданите към топлофикация, електроразпределителните дружества, мобилни оператори и трети лица. Няма също регистър, ако някой изпадне във фалит, да бъде пубична информацията, да бъде безплатна и достъпна 24 часа в денонощието. И като се направи справка да се знае, че той е в неплатежоспособност.

Значи на нас ни е нужна тази абсолютна давност, защото нямаме условия за обявяване на потребителска несъстоятелност?

Точно така.

Можете ли да коментирате лансираната от банкерите идея за създаване на "черен списък" на длъжниците?

В момента в кредитния регистър, който се ползва от банките и финансовите институции, всеки, който е просрочил дори една вноска по кредита си, е в кредитния регистър и всеки банкер може да го види по всяко време. Разбира се такъв списък може да се направи за хората, които по същия начин не погасяват задълженията си към други институции. Въпросът е до организация, актуална информация и как ще се попълва тази информация в регистъра. Въпросът е повече технически.

Но се говори, че в него ще влизат задължения към ютилити компании и едва ли не хората ще бъдат изваждани от кредитния пазар завинаги или за много дълъг период от време?

Едва ли говорим за до живот. Въпросът е тези, които отпускат кредитите на даден човек да знаят, че той не е платил предходен кредити и не изпълнява задълженията си. Никой няма полза да се отпускат кредити на хора, които не могат да ги погасяват. Това води до увеличаване на лошите кредити, което означава, че се вдигат лихвите и страдат хората, които на практика са коректни и изпълняват своите задължения.

Така че не пречи да има такъв списък, но трябва да се мисли какви ще са последствията, ако някой е в този списък. В Германия например, ако някой обяви фалит като физическо лице, няма право 8 години да взима кредити. В други държави има закони, които не позволява на хора, които са обявили фалит да заемат определени длъжности.

Това са нормални механизми, въпросът е да бъдат умерени и е важно технически как ще се случи всичко това.