И при сегашните ниски цени на пшеницата пак сме на печалба

- Г-н Ненков, през първото полугодие на 2013 г. цените на пшеницата се понижиха с около 25%. Каква е ситуацията през юли и първите дни на август?

Цените продължават да вървят плавно надолу. Това се дължи на прекалено добрите реколти навсякъде по света. Консумацията е приблизително същата както и миналата година, което води до понижаване на цените.

Предстои да започне и жътвата на царевица в региона, а перспективите за реколтата са много добри. Това допълнително създава натиск за понижаване на цените.

- Какви са прогнозите за реколтата и цените при царевица?

Очакванията са за по-добра реколта от миналата година. Ценовите нива към момента са 240-250 лв. на тон на пристанище. При пшеницата цената е около 290 лв. на тон на пристанище към момента, но очаквам да се понижи още.

Най-вече добрата реколта от жито навсякъде по света натиска цените. България е прекалено малка, за да определя стойностите. Доброто в случая е, че и в България добивите са добри, което компенсира, бих казал изцяло, спада на цените.

- Дори и земеделският министър каза, че качеството на пшеницата е много добро. Може ли доброто качество да задържи цените или големите количества ще оказват по-голям натиск?

Мнението ни със земеделския министър за качеството не е еднакво. Качеството тази година не е много добро. Миналата година беше далеч по-добро, а тази доста, доста по-слабо. Критериите на международните пазари за качеството са малко по-различни и ние се съобразяваме с тях.

Това не означава, че има недостиг на качествена пшеница за България и с изхранването.

Да, има определен бонус при добро качество. Той е от порядъка на 10 лв. на тон. Но качествената пшеница не е в изобилие тази година.

- Ще успеете ли да изнесете количествата пшеница на фона на голямата конкуренция от Русия и Украйна, които са гиганти в производството на жито?

Очаквам да имаме логистични проблеми тази година, които не са се случвали досега. Най-вече те ще са заради големите количества, които са за износ.

Освен на царевица предстои и жътвата на слънчоглед, където също се очакват много добри добиви. Това вероятно ще ни създаде проблеми със складовете и доставките на стоката до пристанищата за износ. За пръв път от 25 години, в които съм в бизнеса, има по няколко кораба, които чакат на пристанището. Логистиката е сериозен проблем и е тема на бъдещи сериозни разговори за разрешаване на проблема.

- Има ли опасност да се изнесе по-качествената пшеница?

Не бих казал. Както споменах бонусът от 10-15 лв. не е голям стимул, за да стимулират износители в подбора на качествена пшеница. Да, има износ и на хлебна пшеница, но преобладаващо се товарят кораби с фуражна.

- Ваши колеги зърнопроизводители твърдят, че вероятно ще излязат на загуба заради ниските цени. Какви са очаквате да са резултатите през тази година?

Тук можем да дадем дадем няколко отговора. Ако някой си е позволил в добрите години да плаща 100-120 лв. ренти, да, такива сигурно ще са затруднени в момента. Ясно е, че не е разумна политика да даваш рента от 120 лв. на декар.

Производителите, които са следвали нормалния бизнес модел в добрите години ще са доволни и на тези, които ще се компенсират от добрите добиви. Тези, които дават нормалните ренти за страната от 40-50 лв. се запазва нормалния марж на печалба. И при тези цени може да се реализира печалба, макар и по-малка. Но нека да сме благодарни за това което имаме и за прекрасните предходни три години.

Ние не сме прекалявали нито при раздаването на рентите, нито сме давали прекалено високи цени за покупка на земя. Нормално е да се заделят резерви в добрите години и да се мисли за евентуални по-лоши години.