Ако потребител купи опасна стока, има право да я върне и да си вземе парите

Ако потребител закупи опасна стока, има право да я върне, а търговецът е длъжен да му възстанови заплатените за нея пари и да унищожи всички налични при него количества. Това каза председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в ефира на Bulgaria On Air по случай Световния ден на стандартизацията.

Стандартите за безопасност на стоките не са самоцел, а резултат от продължителни практически изпитания за това по какъв начин трябва да бъде конструиран даден предмет в зависимост от предназначението му, така че да не крие рискове за живота и здравето на хората. „Особено, когато говорим за безопасност на стоките, стандартът е този, който определя правилата и изискванията, на които дадена стока трябва да отговаря, за да бъде безопасна“, добави той.

Маргаритов обърна внимание, че в България действат добре формулирани и подробни стандарти и затова се случва стоки да не отговарят на изискванията. По-чести са случаите на задържане на такива продукти още на границата, а не когато са вече в търговските обекти, стана ясно от думите му.

Безопасността на стоките се проверява в акредитирани лаборатории или от вещи лица, оторизирани да правят такива оценки. Недопускането на продукти до пазара става дори при липса на само един от необходимите документи, доказващи, че те не крият рискове.

По думите на Маргаритов всеки търговец би трябвало да е запознат със законовите изисквания и да разполага с необходимите документи за дадените стоки. Това важи и за случаите, в които се касае за внос от трети страни, където е възможно да важат други правила. „Една стока може да бъде опасна съобразно действащото в ЕС законодателство, но в трети страни тя да се продава, защото там има други стандарти“, уточни той.

Маргаритов даде пример със стандартите за детските дрехи, които са изключително сериозни. „Има значение и възрастовата група, за която са предназначени облеклата. Единият от възможните рискове е свързан с лесното откъсване на дребни елементи, които обикновено са прикрепени по недостатъчно траен начин върху дрехата и могат да се отделят“, разясни председателят на КЗП. „Същевременно трябва да споменем и една друга голяма група рискове, свързани с т. нар. връзки със свободни краища и шнурове – закачване за транспортно средство, за велосипед, за така модерните напоследък тротинетки, което дори и за по-големи деца може да крие опасност от нараняване“, обърна внимание той.

При имитиращите храни стоки опасността се крие в това, че те или части от тях могат да бъдат погълнати от децата и да предизвикат задушаване. „Някои изключително сполучливо наподобяват плодове и зеленчуци и това може лесно да заблуди особено по-малко дете. Ние много често си мислим, че могат да причинят само някакви стомашни разстройства, но рисковете по-скоро са от задушаване, ако попадне в дихателните пътища елемент от тази стока“, посочи Маргаритов.