АПИ има частична вина за катастрофата с македонския автобус на „Струма“

Агенция „Пътна инфраструктура“ носи частична вина за катастрофата с македонския автобус на магистрала „Струма“, при която загинаха 45 души, се посочва в Решение на Окръжен съд – Перник от 7 януари. Отсечката между Драгичево и Долна Диканя, която се явява „нулев“ лот на магистралата, е без Акт 16, т.е. разрешената скорост на движение трябва да е 90 км/ч, а не 120 км/ч.

Освен това, в решението на съда се посочват и редица други пропуски, свързани с поддръжката на пътя, маркировката и сигнализацията му.

Припомняме, че фаталният инцидент се случи през нощта на 23 ноември 2021 г. на 31-ия километър от магистралата, в близост до с. Боснек. В автобуса пътуваха 52-ма македонски граждани към Скопие, които се връщат от екскурзия в Истанбул. Внезапно обаче автомобилът се врязва в мантинелата, като се запалва и напълно изгаря. Общо 45 души загиват.

Economic.bg първи тогава съобщи, че злополучната отсечка няма Акт 16. По-късно информацията бе потвърдена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Първоначалните заключения от разследването тогава, което се водеше от Национална следствена служба, бяха в посока вина на шофьора, за който се предполагаше, че е карал с висока скорост.

Районният съд в Перник образува гражданско дело за обезпечение на доказателствата през януари 2022 г. Разгледани са експертизи относно състоянието на пътния участък. Именно през тази година АПИ допълни сигнализацията с нови пътни знаци.

През август същата година близки на починалите заведоха иск за 750 хил. евро срещу АПИ и Българската асоциация на автомобилните застрахователи, припомня БТА. Тезата на адвоката на близките бе, че към момента на катастрофата е имало технически неизправности по пътното платно, заблуждаващи маркировка и знаци, некачествени мантинели и асфалт, които са оказали влияние за инцидента.

10% вина

АПИ признава единствено липсата на Акт 16, но отрича маркировката и пътните знаци да са били неизправни. Пътната агенция поддържа тезата, че катастрофата е причинена изцяло от поведението на шофьора и че ако има съпричиняване на инциденти, то отговаря само за 1% от стойността на вредите.

Предвид броя и вида на допуснатите нарушения обаче, които едновременно са улеснили както първоначалното напускане на лентата за активно движение и не са прекъснали причинно-следствената верига, съдът намира, че АПИ отговаря за 10% от така настъпилите вреди“, се казва в решението.

Пътната агенция е осъдена да заплати по 20 хил. лв. обезщетение на всеки от ищците за неимуществени вреди.

Какви са допуснатите нарушения?

По време на инцидента автобусът се е движил със 107 км/ч. Внезапно напуска активната лента за движение, навлиза във т.нар. входящ шлюз (отбивка за зона за почивка) и се удря челно в мантинела, разделяща зоната за почивка от пътното платно.

Част от тази мантинела се откъсва и навлиза в структурата на превозното средство. От удара автобусът е отхвърлен вляво и се удря в срещуположната мантинела, която разделя двете пътни платна. Тази мантинела е двойна, но също се къса от удара и автобусът навлиза между двете линии, където спира и изгаря бързо, сочи заключението на комплексната съдебно техническа експертиза по делото.

Доклад на работната група към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, изготвен една седмица след произшествието, констатира, че към 2000 г. участъкът е част от път Е79 Даскалово – Дупница и, съответно, от по-голямото направление на скоростния път Видин – София – Кулата. Към онзи момент максималната допустима скорост на пътните превозни средства по скоростен път е 90 км/ час.

През 2013 г. се приема направеното предложение скоростта по пътя да стане 120 км/ч., което е мотивирано с това, че той е изграден с техническите елементи на магистрала. Изготвен е нов проект за организация на движението при тази скорост, който е имал за цел чрез вертикална и хоризонтална маркировка да приведе участъка към нормативните изисквания за автомагистрала. Това е направено, но при липса на разрешение за експлоатация участъкът все още е със статут не на автомагистрала, а на скоростен път.

Установява се, че участъкът от пътя, където попада площадката за отдих и където се е случило произшествието, е проектиран да бъде републикански първокласен път с максимално допустима скорост от 90 км/ч., но се ползва за скорост от 120 км/ч.

Геометричните характеристики при проектирането на такъв път обаче не са спазени – проектираният напречен наклон на кривата отговоря на скорост от 90 км/ч, но липсва поставен пътен знак Б26 на необходимите места, който да ограничи скоростта.“

Припомняме, че едва след инцидента МРРБ настоя АПИ да ограничи скоростта в отсечката.

Съдът приема, че АПИ носи вина и за състоянието на маркировката, което към момента на инцидента не е било добро, „поради липса на периодична поддръжка, обновяване и освежаване.“

Известен период преди датата на произшествието е била подновена единствено маркировката в осевата линия между двете ленти за движение. Останалите елементи на хоризонталната маркировка – лява и дясна крайни линии, които ограничават платното за движение, щрихованите площи с коси линии М15, прекъснатите шлюзови линии и двойните заустващи линии – са били износени и с намалена видимост до такава степен, че

не са били възможни измервания на експлоатационните им показатели“, а дори показателите на новоположената линия са били в гранични стойности.“

Светлоотразителите на мантинелата също са били с намалено, недостатъчно нощно отражение поради корозия. Докладът приема, че светотехническите показатели на пътната маркировка са по-ниски от изискваните. Следователно тя не е била достатъчно видима през нощта, тъй като е била износена от употреба.

Монтираните през 2007 г. знаци са били с признаци за деламинирани и износване. Не е имало монтиран на разделителната ивица знак Г 11 „Преминаване отдясно или отляво на знака“, който е трябвало да бъде поставен или в началото на острова върху платното за движение, или на разделителната ивица.

В решението на съда се споменава и държавното дружество „Автомагистрали“, което по онова време отговаря за поддръжката на пътя.

Посочва се още, че няма данни крайната линия на пътя да е била изпълнена с надлъжна релефна шумна пътна маркировка, каквото е изискването. Допълва се, че автобусът е навлязъл в аварийната лента около 70 метра преди началото на мантинелата „и шумната маркировка е могла да сработи по предназначение.“

Самата мантинела не е била от клас и с носимост, достатъчна да задържи превозно средство с теглото и габаритите на автобуса. Липсата на буферно устройство в началото на тази мантинела е в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на вредите – наличието на такова при всички положения щеше да редуцира движението на автобуса или предотврати навлизане на части от мантинелата в него. Според решението на съда, ако е имало такъв буфер,

вредите от произшествието щяха да се в друг обем.“

При изтрита маркировка, нощно време, дъжд и висока скорост, ориентацията на водача дали се намира на лентата за движение или в забавителен или ускорителен шлюз, е затруднена и зависи в много голяма степен от маркировката. Затова неизпълнението на задължението за нейната поддръжка в изправно състояние е винаги в причинно-следствена връзка със загубата на ориентацията. Водачът обаче е реагирал на случващото се, тъй като по делото е установен спирачен път.

Може да се направи извод , че подновяването на съществуващата маркировка и поставянето на шумна такава, са били в състояние да предотвратят напускането на лентата за движение, а поставянето на буфер и ограничителна система за пътища от висок клас – да предотвратят настъпване на смърт или телесни увреди на пътниците.“

Решението подлежи на обжалване пред състав на Апелативен съд гр. София, в срок от две седмици от датата на връчването му на страните.