Българите имат нагласа да харчат повече тази година

Българите очакват да правят по-големи разходи в следващите 12 месец, въпреки че за изминалата година те са определили своята покупателна способност като "намаляваща". Това показват резултатите от L’Observatoire - последното проучване на „БНП Париба Лични Финанси”, което за първи път се провежда и в България. Като цяло то обхваща 15 държави от Централна и Източна Европа.

69% от българите очакват да направят по-големи разходи през идните 12 месеца, а 26% мислят да спестят повече. Същевременно 44% отчитат спад в покупателната си способност през последната година, а едва 17% - ръст. 39% не виждат промяна в това отношение.

Същевременно обаче цели 69% от българите заявяват, че именно неспособността да си позволят да харчат излишни пари е основната пречка, която ги спира от нови покупки. 40% пестят за черни дни, а 44% просто не са уверени в бъдещето.

Също така оценяваме най-лошо от изследваните страни общото положение на държавата ни – по скалата от 1 до 10 оценката ни е едва 3.1. За сравнение в Австрия, която е другата включена страна тази година, оценката на гражданите е 6.1, а в съседна Румъния – 4.4.

Не толкова нисък обаче е резултатът ни, когато трябва да оценим личното си положение. Средното за България е 4.2. Равен е показателят в Унгария, а в Румъния и Австрия е съответно 5.4 и 6.4.

Най-много от нас (59%) смятат, че повишаване на заплатите би им дало най-много увереност в бъдещето на държавата, докато 44% очакват спад в безработицата, а 35% се надяват на завръщане към икономически растеж на страната.

Страната ни попада в групата на добре развиващите се по отношение на брутния вътрешен продукт (БВП) и намаляването на безработицата. Данните от края на миналата година сочат, че БВП на България е нараснал с 3.1%, докато в Австрия, Франция, Белгия и Дания неговият ръст е бил под 1.5%. Прогнозите за Великобритания пък са, че въпреки растежа на нейния БВП от 1.9%, то през 2017 г. неговото нарастване ще се забави рязко – до 1.0%. Безработицата в края на 2016 г. пък е намаляла с 8.1%, като пред нас са само Словакия, Франция, Португалия, Италия и Испания.

Проучването на френската банка също така се съсредоточава върху нагласите на отделните потребители, върху това кое влияе на преценката им и какво е доверието им в различните институции и информационни канали.

Според него броят на хората, които чувстват благополучие, спокойствие, у нас е нараснал с 9%. Показателят е под средното увеличение за Европа, което е 16%, но пък във Франция и Италия той е намалял съответно с -15% и -5%. Въпреки това обаче българите остават едни от най-тревожещите се граждани в Европа. Лидери сме по брой на хората, които  изпитват притеснения за сигурността в държавата, влиянието на държавата в световен мащаб, образователната система, икономическата ситуация в страната, възможностите на държавата за реформи и миграционната ситуация. 54% от българите са на мнение, че през следващите две години ситуацията в страната ще се влоши, 18% смятат обратното, а 13% очакват стабилност.

Българите имат най-високо доверие в семейството от обследваните старни, като 95% са заявили, че вярват на най-близките си. Освен това ние най-много вярваме на институциите на Европейския съюз, интернет и социалните медии. Доверие в евро институциите имат 45% от сънародниците ни, докато средното ниво за ЕС е 32%. Близо 60% от българите вярват на интернет, а средното за ЕС е 40%. Над 50% от хората в България се доверяват на социалните медии, докато средния процент за ЕС е 31%.