Българската банка за развитие се е опитала да вкара свой представител в надзора на Първа инвестиционна банка, но без успех. Това стана ясно по време на изслушването на председателя на Надзорния съвет на Българската банка за развитие (ББР) Валентин Михов в бюджетна комисия.
Държавната банка закупи от името на правителството 18.35% дял в ПИБ, като плати 140 млн. лв. Към момента на сделката акциите на финансовата институция, която се търгува на Българската фондова борса, струваха двойно по-малко, а правителството на Бойко Борисов не успя да обясни адекватно защо е готово да плати толкова висока цена за книжата. Но Капитализирането на ПИБ тогава беше поставено като изрично условие от Европейската централна банка, за да допусне България във валутно-обменния механизъм ERM-2.
Още през лятото на миналата година, когато все още икономически министър беше Кирил Петков, то заяви, че е редно ББР да влезе с представител в Надзора на ПИБ. Впоследствие обаче не бе дадена никаква информация дали нещо се прави по този въпрос. Сега Михов посочи, че са правени
неколкократни опити“, но „засега не са сполучливи“.
ББР като миноритарен акционер може да предложи свой представител в надзора на ПИБ на някое от Общите събрания на банката. Това обаче трябва да бъде одобрено от останалите акционери, т.е. ББР може да предложи свой човек, но не е гарантирано, че той ще влезе в надзора на търговската банка, тъй като другите акционери (Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев заедно) са мажоритарни собственици.
За да повиши с нужните средства капитала на банката държавата през 2020 г. купи акциите на двойна цена – за 5 лв. за брой. Според изнесените данни от Михов през 2020 г. ББР е отчела загуба от акциите на ПИБ в размер на 78 млн. лв. За 2021 г. загубата е дори по-голяма – 83 млн. лв. През първото тримесечие на новата година, когато банките отчитат големи печалби и акциите поскъпнаха, загубата се стопява до 57 млн. лв.
От началото на април обаче акциите отново поеха надолу и данните от търговията с книжата на ПИБ към 12 май показват, че цената вече е около 2 лв. за брой. Това мотивира депутатът от „Демократична България“ Владислав Панев да посъветва
банката да се приготви за 15 млн. загуба от тази експозиция за второто тримесечие“.
Иначе в ББР има разбирателство, че тя трябва да излезе от инвестицията си в ПИБ, но в настоящия момент това би било на голяма загуба.
Имаме вътрешно разбирателство, че трябва да търсим начин да продадем своето дялово участие, но по възможност без загуба. Как ще стане това в текущата ситуация, не е ясно, но ако се успокоят пазарите, може и да се получи“, коментира Михов.
Целите на ББР
От отчета на Михов стана ясно, че за първото тримесечие държавната банка е отпуснала 21 кредита на 19 фирми. Според думите му това е далеч над постиганото от предишното ръководство, но все още е под целите за между 30 и 50 отдадени кредита на месец. От началото на войната в Украйна обаче банката усеща по-слабо търсене на заеми.
По време на изслушването стана ясно, че ръководството на ББР планира промени в Устава на банката, който последно бе ревизиран от Кирил Петков в качеството си на икономически министър. Сега се предвижда ограничението, което той наложи, банката да дава единствено кредити до 5 млн. лв., ще бъде променено. Предвижда се този лимит да бъде отменен в случай на „клубен или синдикиран заем“. Според Михов трябва да се помисли и като цяло за вдигане на въпросния таван от 5 млн. лв. заради инфлацията.
Моето лично мнение е, че трябва да се повиши лимита, но трябва да се направи дискусия, публично обсъждане“, коментира Михов.
Депутатът от „Има такъв народ“ Любомир Каримански обаче изрази съмнения доколко промените в устава, които вече са придвижени и за одобрение от Българската народна банка (БНБ).
Това ще доведе до увеличаване концентрацията на кредити, при което имаме завишен риск от това един необслужван кредит да влоши експозицията на банката“, аргументира се Каримански.
Антония Симова 
