Петков: Държавата трябва да излезе от ПИБ

Според икономическия министър това трябва да се случи без загуба, а дотогава трябва да има представител на държавата в управлението

Петков: Държавата трябва да излезе от ПИБ

Снимка: БТА

15297 ~ 3 мин. четене
Антония Симова Автор: Антония Симова
Държавна подкрепа за ПИБ

Държавата е редно да продаде собствеността си в „Първа инвестиционна банка“, тъй като нейната роля не е да бъде акционер в търговски банки. Това обаче трябва да стане на пазарни цени, така че да не се загубят средствата на държавата. Дотогава е разумно да има представител на държавата в борда на ПИБ. Това посочи днес икономическият министър Кирил Петков на въпрос на economic.bg.

Припомняме, че правителството на Бойко Борисов инвестира 140 млн. лв. в търговската банка, за да увеличи капитала ѝ и страната ни да може да влезе в механизма ERM-2, т.нар. „чакалня на еврозоната“. С инвестицията си държавата придоби 18.35% от капитала на ПИБ, но нито бившият кабинет, нито служебният направиха постъпки за вкарване на представител на държавата в борда на частната банка въпреки значителния процент от капитала, който притежава. Това можеше да стане на общото събрание на акционерите, проведено миналия месец. Тогава държавата можеше да предложи свой представител, но в крайна сметка окончателното решение зависи от мажоритарните акционери.

Макар, че с дял от 18.35% държавата не може самостоятелно да взима никакви съществени решения за управлението на ПИБ, участие на неин представител би повишило доверието на обществото, че публичните средства се управляват добре.

На няколко пъти министър Петков посочи, че продажбата на дела на държавата в ПИБ трябва да се случи при пазарна изгода или поне да няма загуба за бюджета.

Държавата трябва да следи пазарните цени, така че да не загубим средствата и в момента, в който имаме възможността да излезем през пазара на акции на нива, равни или по-големи от това, което сме инвестирали, трябва да излезем веднага“, коментира министърът.

Припомняме обаче, че дъpжaвaтa ĸyпи aĸциитe чpeз Бългapcĸaтa бaнĸa зa paзвитиe на двoйнo пo-виcoĸa цeнa oт бopcoвaтa ĸъм онзи мoмeнт.

Дaннитe oт тъpгoвиятa c aĸциитe нa ΠИБ ĸъм 22 юли пoĸaзвaт, чe цeнaтa вeчe e 1.71 лв. зa бpoй. Oт дaтaтa нa cдeлĸaтa дo вчepa ĸнижaтa нa бaнĸaтa ca ce oбeзцeнили c oĸoлo 35%, пoĸaзвa cпpaвĸa нa Есоnоmіс.bg. Aĸo взeмeм зa бaзa плaтeнитe 5 лв. зa бpoй oт пpaвитeлcтвoтo нa Бoйĸo Бopиcoв, зaгyбaтa ĸъм мoмeнтa зa дъpжaвaтa e нaд 65%.

Необходима ли е държавната петролна компания?

Според Петков съществуването на обявената от двамата бивши министри на ГЕРБ – Владислав Горанов и Емил Караниколов – „Държавна петролна компания“ е безсмислено и създаването на нова държавна компания няма да реши проблемите с държавния резерв.

Ако имаме повече време като кабинет, бих я затворил и бих направил цялостна ревизия на дейността на държавния резерв, така че да го отворим на по-конкурентен принцип и повече участници да се включват“, посочи Петков.

И длъжниците към държавата да взимат от гарантираните кредити

Петков посочи, че с изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (НАП) Румен Спецов обсъждат облекчение за фирмите, които имат задължения към държавата. По думите на икономическия министър Спецов е предложил дори длъжниците към бюджета да могат да се възползват от програмата за гарантирани от държавата кредити, така че да се оптимизира тя. Условието обаче ще бъде отпускайки кредита, част от него първо да отива за покриване на част от задълженията към държавата, а останалата част да се ползва от фирмата. Преговорите за промяната в схемата все още се обсъждат с търговските банки.

Какво се случи с имиджа на страната след „Магнитски“?

По думите на Петков обратно на логиката чуждестранните инвеститори приемат с охота санкциите за няколко български олигарси по закона „Магнитски“, тъй като за тях „това може би е точката на преобръщане“.

Самите инвеститори казват – не е тайна, че имате корупция, но това, че се направиха тези и тези стъпки, за нас е положително. Това показа нова посока на България“, коментира Петков.

Подкрепи Economic.bg