С над 40 центъра за данни: Къде е България в енергийните иновации?

Отдавна не е новина, че България е на опашката в Европейския съюз по инвестиции в иновации, технологии и наука. ЕС обаче навлиза в ключов етап на енергийна и индустриална трансформация, опитвайки се да ги превърне в централен инструмент за конкурентоспособност, устойчивост и намаляване на зависимостите. На този фон доклад на научната лаборатория Net Zero-Lab към Стопанския факултет на Софийския университет подчертава, че България заема позицията на „нововъзникващ иноватор“ – държава с потенциал, но и със значителни структурни слабости в научноизследователската и развойна дейност (НИРД) и внедряването на енергийни иновации.

Документът поставя анализа за България в рамката на европейските визии, формулирани в докладите на Енрико Лета и Марио Драги. И двамата акцентират върху необходимостта от ускоряване на иновациите, координация между индустриална, енергийна и иновационна политика и преодоляване на забавянето в растежа и технологичното развитие на ЕС. В този контекст иновациите в енергетиката се разглеждат като условие за сигурност, производителност и стратегическа автономия.

На опашката на иновациите

Според доклада, България остава сред държавите в ЕС с едни от най-ниските нива на публични и частни инвестиции в НИРД, което води до слаб трансфер на знания, ограничена връзка между индустрия и наука и изоставане в комерсиализацията на технологични решения.

Според Европейското табло за иновации, иновационната ефективност на страната се е подобрила във времето, но с по-бавни темпове от средните за ЕС, като България остава в групата на т.нар. „нововъзникващи иноватори“. И публичните, и частните инвестиции в НИРД остават на много ниски нива – през 2023 г. публичните възлизат на 0.28% от БВП (при 0.72% средно за ЕС), а частните – 0.51% от БВП (при 1.49% за ЕС).

Проблем е и сътрудничеството между науката и индустрията, което също е значително под средното за ЕС. Напредъкът в тази област е възпрепятстван от липсата на стимули за взаимодействие, както и от слаборазвитата екосистема за трансфер на технологии въпреки приетия Закон за научните изследвания и иновациите като част от реформите, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

Българските компании в секторите на чистите технологии имат ограничена интеграция в националната икономика и силна зависимост от чуждестранни доставчици – едва 25% от тях са базирани в България. В същото време, участието им в международни мрежи от доставчици и клиенти също е ограничено – компаниите работят със само 17 държави доставчици и имат клиенти в едва 7 страни.

Докладът разглежда и публичната система за обществени поръчки в България и посочва, че тя страда от недостатъчна конкуренция. Въпреки известен напредък в реформата на нормативната уредба, страната продължава да среща сериозни предизвикателства. В рамките на реформите по НПВУ особено тревожни остават високият дял на процедури с единствен кандидат (36% през 2024 г.).

Въпреки слабия иновационен капацитет България разполага с потенциал за развитие на новаторски решения в областта на енергийните и чисти технологии.

Към това се добавя и ограниченото участие в европейски програми, включително „Хоризонт Европа“, където България е сред най-слабо представените държави по привлечено финансиране.

Центрове за данни

Напредъкът в изкуствения интелект води до ръст в търсенето на нови центрове за данни, тъй като съществуващите съоръжения вече не осигуряват необходимата изчислителна мощност. Центровете за данни представляват големи, модулни или традиционни обекти за съхранение и обработка на данни, които работят непрекъснато и са значими консуматори на електроенергия. Те изискват захранващи и охладителни системи, комуникационно оборудване и специализиран софтуер, като създават специфични предизвикателства за електроенергийната система.

Последната ревизия на Директивата за енергийна ефективност поставя цел за намаляване на енергийното потребление в ЕС с 11.7% до 2030 г. През 2018 г. центровете за данни в ЕС са изразходвали 76.8 TWh, а до 2030 г. потреблението им се очаква да достигне 98.5 TWh, което е ръст от 28%. Делът им в общото електропотребление ще нарасне от 2.7% през 2018 г. до 3.21% през 2030 г., като много експерти очакват реалните стойности да бъдат по-високи заради растежа на стрийминг, облачни услуги, блокчейн и AI.

От март 2024 г. Делегиран регламент (ЕС) 2024/1364 въвежда общоевропейска система за оценка на устойчивостта на центровете за данни. Операторите с IT натоварване над 500 kW вече са задължени да подават данни за ключови показатели, включително емисии. Първият срок е 15 септември 2024 г., след което докладването става ежегодно.

На българския пазар използването на облачни технологии расте, особено във финансите, телекомуникациите и електронната търговия. По данни на Net-Zero Lab в страната има 41 центъра за данни, като водещите оператори по пазарен дял, мащаб и репутация са Telepoint, SDC Data Centers и Equinix. „Телелинк Инфра“ например изгражда центрове за данни по стандартите на Uptime Institute (Tier), с решения за охлаждане SCADA, BMS и BIM, насочени към висока енергийна ефективност и устойчивост.

Предизвикателства и тук са нарастващото потребление на енергия, натиска върху електрическите мрежи, дългите срокове за присъединяване (7 – 13 години в някои европейски пазари), нужда от охлаждане и стратегическо разположение.

Центровете за данни обаче се разглеждат и като огромни възможности, тъй като създават високотехнологични работни места, могат да работят като гъвкави консуматори и да подпомагат мрежата; технологичните иновации позволяват енергийна ефективност и ускорено изграждане (1 – 3 години при нови модели планиране).

Пробиви има

Макар в цялата картина страната ни да е на опашката по иновации в енергетиката и научна дейност, докладът очертава три направления, в които има реални пробиви. Пример са батерийните мощности в страната, които през последната година отбелязват отчетлив ръст и у нас вече има 451.5 MW системи за съхранение към средата на 2025 г.

В доклада Net Zero-Lab посочва като успешна практика това, че у нас беше изградена най-голямата батерийна система за съхранение в ЕС – съоръжението на „Адванс Грийн Енерджи“ в индустриален парк „Балкан“ в гр. Ловеч

Въпреки технологичния напредък дигиталната трансформация на енергийната система в България среща структурни и регулаторни предизвикателства. Според представители на индустрията, основен проблем остава недостатъчната енергийна свързаност и ограниченият капацитетна  мрежата да интегрира нови възобновяеми и гъвкави мощности. Необходима е актуализация на нормативната рамка, която да позволи по-ефективно управление на ресурси, разположени в различни географски точки, включително чрез виртуални електроцентрали (VPP), агрегация на гъвкавостта и трансгранична търговия.

В този контекст дигитализацията се превръща не само в технологична, но и в икономическа и стратегическа необходимост за гарантиране на гъвкавостта, конкурентоспособността и устойчивостта на българската енергийна система.

Докладът подчертава нарастващото значение на дигитализацията за гъвкавостта и устойчивостта на електроенергийната система. Тя се определя като „икономическа и стратегическа необходимост“ за гарантиране на конкурентоспособността.