Кои страни в ЕС ще пострадат при проблеми с доставките на LNG?

Иранските атаки доведоха до спиране на производството на втечнен природен газ (LNG) в Катар и до сериозни смущения в корабоплаването през Ормузкия проток, пише Euronews. Кои държави от ЕС могат да бъдат най-засегнати? Въпреки че Европейската комисия заявява, че няма непосредствен недостиг на газ, нидерландският бенчмарк TTF - основният ценови ориентир за природния газ в Европа, използван от търговци, комунални компании и правителства за определяне на договори - рязко поскъпна през последните дни, отразявайки тревогите на пазара от по-ограничено глобално предлагане на LNG.

Енергийният министър на Катар Саад ал-Кааби заяви пред Financial Times, че война в Близкия изток може „да срине икономиките на света“, като удари растежа и увеличи сметките за енергия заради недостиг. Катарският министър добави още, че дори конфликтът да приключи незабавно, на страната ще ѝ отнеме „от седмици до месеци“, за да нормализира доставките след спирането на Ras Laffan - комплекса за износ на LNG, ударен тази седмица от ирански дронове.

При нива на газохранилищата в ЕС около 30%, според Gas Infrastructure Europe, Блокът навлиза в критичен период за попълване на запасите преди следващата зима. Ситуацията съживява болезнените спомени от енергийния шок през 2022 г., предизвикан от руската инвазия в Украйна, но се развива на фона на значително по-голяма диверсификация след отказа от руския тръбопроводен газ.

В сряда Европейската комисия свика извънредни координационни групи и заяви, че доставките на американски LNG - които вече съставляват по-голямата част от вноса - заедно с норвежкия тръбопроводен газ засега поддържат стабилни доставките. Еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен също подчерта значението на увеличените доставки от Азербайджан чрез Южния газов коридор.

Въпреки това някои държави от ЕС са особено уязвими към прекъсванията - или защото са големи вносители на LNG, или защото разчитат силно на катарски доставки, или защото разполагат с необичайно ниски запаси.

Държавите от ЕС с най-много за губене

През 2025 г. ЕС е внесъл над 140 млрд. куб. м втечнен природен газ, според базирания в Брюксел мозъчен тръст Bruegel. САЩ са най-големият доставчик на LNG за ЕС, като осигуряват почти 58% от общия внос - количество, което се е утроило между 2021 и 2025 г.

Най-големите вносители на LNG в ЕС са Франция, Испания, Италия, Нидерландия и Белгия. От тези пет държави Италия и Белгия са изправени пред най-силен натиск заради по-голямата си зависимост от катарски доставки. Според аналитичната платформа Kpler Катар е осигурил около 30% от вноса на LNG за Италия и 8% за Белгия през миналата година.

За разлика от тях Франция и Испания например имат по-добър достъп до норвежки доставки, както и до други източници. Освен това, макар Полша да не е сред петте най-големи вносители на LNG в ЕС, 17% от нейния газов внос е дошъл от Катар през 2025 г., което означава, че страната е изправена пред подобно предизвикателство, свързано със зависимостта.

Белгия може да се окаже с най-големия проблем по отношение на нивата на резервите. Газовите ѝ хранилища са запълнени около 25.5%, под средното за ЕС от 30%, което допълнително усложнява усилията за заместване на катарските количества. Италия и Полша също имат значителна експозиция към катарския LNG, въпреки че нивата на запасите им са сравнително по-високи — съответно 47% и 50%.

Като цяло тези страни вероятно ще бъдат по-силно изложени на ценова волатилност, тъй като ще трябва да се конкурират за алтернативни товари на глобалния спот пазар.

Беърд Лангенбрунер, анализатор в Global Energy Monitor, предупреди, че спирането на катарския износен комплекс Ras Laffan може да има значително въздействие върху пазара, отбелязвайки, че за тези обеми има малко незабавни заместители.

Държавите от ЕС, които са предвидили риска

В рязък контраст други държави от ЕС изглеждат значително по-добре защитени от настоящите сътресения. По-специално Португалия се откроява в положителна светлина, тъй като не е внасяла газ от Близкия изток от 2020 г., когато последната малка катарска доставка е възлизала на едва 129 000 куб. м.

Според Португалската генерална дирекция по енергетика и геология основните доставчици на страната през 2025 г. са били Нигерия и САЩ, като маршрутите са далеч от Ормузкия проток. Страната също така поддържа изключително високи нива на запасите — над 76%, а експерти смятат, че при необходимост тя сравнително лесно може да увеличи доставките на американски LNG.

Испания също се възползва от по-диверсифицирани източници, а резервите ѝ са около 56%, което я поставя в сравнително комфортна позиция.

Тези различия в рамките на ЕС показват как националните енергийни стратегии, прилагани от 2022 г. насам, сега водят до много различни нива на уязвимост.

Краткосрочните решения няма да решат дългосрочната зависимост

Брюксел сигнализира, че е готов да активира мерки за солидарност, ако ситуацията се влоши. Сред обсъжданите варианти са координирани цели за намаляване на потреблението, ускорени програми за съвместни покупки на LNG, временни ценови защитни механизми и финансови инструменти за подкрепа на най-засегнатите държави членки.

Европейската комисия подчерта, че ще продължи ежедневно да следи ситуацията съвместно с националните правителства и е готова да ускори одобренията за държавна помощ или да улесни споделянето на газови резерви между държавите при необходимост.

Крис Бернкопф, главен изпълнителен директор на Podero - виенска компания за софтуер за енергийна гъвкавост, която работи с големи европейски комунални компании като E.ON и TotalEnergies - изрази същия призив, който отправят много експерти: по-бърз преход към възобновяеми енергийни източници.

Истинският проблем не беше и не е ценовата система, а зависимостта от газа, която стои зад нея“, казва той.

„Решенията са по-малко драматични, но по-устойчиви: изграждане на повече възобновяема енергия, подкрепена от съхранение, по-умно управление на търсенето и използване на цифрови инструменти за координиране на домакински устройства като термопомпи и електромобили, за да се намали натискът върху мрежата.“

Бернкопф твърди, че макар краткосрочни мерки като замразяване на цените да могат да защитят домакинствата по време на криза, те не решават структурните проблеми. Истинската енергийна сигурност и по-ниските цени, настоява той, ще дойдат единствено чрез разширяване на възобновяемите източници, подобряване на гъвкавостта на електропреносната мрежа и намаляване на общата зависимост от вносни изкопаеми горива.

Следващите седмици ще бъдат тест както за националната готовност, така и за ефективността на европейската солидарност в момент, когато геополитическите рискове за енергийните доставки отново излизат на преден план.