Кешът в България отстъпва по-бързо заради приемането на еврото

Преди пет години сметката за ток, абонаментът за интернет или медицинският преглед почти сигурно се плащаха с пари в брой. Днес картата е завладяла и тези територии. Анализ на „Борика“ АД – операторът на националната картова платежна система – показва, че декември 2025 г. е донесъл двуцифрен ръст при почти всички показатели за безкешови плащания и то надминаващ инфлацията и номиналния растеж на БВП.

Картата е навсякъде

През декември 2025 г. през системите на БОРИКА са преминали 57.2 милиона картови транзакции – с 11% повече спрямо същия месец на 2024 г. По стойност покачването е още по-значимо: 3.4 млрд. евро, или плюс 14% на годишна база.

Половината от всички плащания с карта – 46.7% по брой – са направени в супермаркети и търговски обекти. Средната стойност на едно такова плащане е едва 21 евро, което говори ясно: картата вече се ползва дори за покупка на хляб и мляко, не само за по-скъпи стоки.

На второ място по брой транзакции са развлеченията – кина, концерти, заведения – с ръст от 24% спрямо предходната година. Именно в тази категория е отчетен най-висок ръст сред основните сектори.

Но най-впечатляващите числа идват от категорията комунални услуги: ръст от 64% по брой плащания и 113% по стойност. При здравните услуги средната стойност на транзакция достига 114 евро, а ръстът е 30% по стойност.

Онлайн пазаруването набира скорост

Виртуалните ПОС терминали – тоест онлайн плащанията – нарастват с 14% по брой и 16% по стойност, достигайки 7.54 милиона транзакции на обща стойност 426 млн. евро. Средната им стойност е 56.5 евро – почти двойно повече от физическия ПОС. Разликата не е случайна: онлайн каналът се ползва предимно за по-обмислени покупки – електроника, дрехи, подаръци, стоки за дома.

Физическите ПОС терминали пък запазват доминацията си: 75% от броя и 39% от стойността на всички картови операции.

Най-голямата изненада: банкоматът като касова бележка

Едно число от доклада се откроява над останалите – с 85% е нараснал обемът на депозитите, направени чрез банкомати. Общата сума, внесена чрез депозитната функция на устройствата, е нараснала от 254 на 471 млн. евро за периода. По брой операции увеличението е „само“ с 34%.

Зад числото стои конкретен контекст: декември 2025 г. беше последният месец преди влизането на България в еврозоната от 1 януари 2026 г. Домакинства се възползваха от възможността да депозират налични левове, за да бъдат след това конвертирани автоматично в новата валута. Допълнителен фактор е и традиционното декемврийско финансово приключване на малкия и среден бизнес.

Банкоматите с депозитна функция позволяват това да стане извън работното време и без изчакване на опашка в банковите клонове“, обясняват от „Борика“.

Кешът отстъпва, но не изчезва

Тегленията на пари в брой намаляват със 7% по брой (5.96 милиона операции) и с 5% по стойност (1.18 млрд. евро). На пръв поглед звучи като малка промяна, но в контекста на декември, традиционно месец с по-интензивно теглене в брой за подаръци и семейни разходи, тенденцията е показателна.

Характерна особеност: средната стойност на едно теглене нараства от 190 на 200 евро. Хората правят по-малко посещения до банкомата, но теглят по-големи суми наведнъж. Въпреки спада, кешът запазва 35% дял от общия обем на картовите операции – знак, че е далеч от изчезването.

Изводът от доклада накратко: Българският потребител вече не възприема дигиталното плащане като алтернатива, а като основно изискване. Преходът към еврото само ускорява този процес, превръщайки страната в модерна икономика, в която телефонът и картата изместват портфейла с банкноти.