Притежавате ли оригинални произведения във вашия дом?

Замисляли ли сте се каква е връзката между властта и изображенията. Художникът Хубен Черкелов твърди, че това е най-ясно изразено чрез паричните знаци. Той работи върху тази тема повече от 20 години и чрез творбите си насочва вниманието на хората да се вгледат в това, което имат в джоба, но през призмата на изкуството. Пътят му прескача от София в Ню Йорк, от академичната живопис през радикалните артистични практики, и обратно към живописта – но вече различна. Избира да интерпретира символа на власт и идентичност: парите.

Г-н Черкелов, какво продължава да ви привлича в образите върху банкноти?

Все още ме интересува какво и защо е представено върху паричните средства. Динамиката между история, власт и изкуство ме занимава.

През март в София открихте самостоятелна изложба „Колелото на живота“. Как се върти при вас „Колелото на живота“?

В личен план съм някъде по средата между раждането и смъртта, но  в професионален, надявам се, да съм и да остана дете - любопитно и с широко отворени за живота очи.

Вие се вдъхновявате от най-различни валути, дори и от излезлите от употреба. Какво разбрахте - как препуска колелото на живота на парите?

Има цикличност и в природата, и в живота. Това е нещо съвсем естествено. А парите са онова пето чувство, което ни позволява да реализираме останалите. Само по себе си това е само средство за постигане други цели. Ето мен ме вълнува естетическата страна и превръщането на нещо банално във вълнуващо произведение на изкуството. Но за да го осъществя и да продължа да работя, очевидно трябва да участвам в икономически взаимоотношения с моите колекционери. И откакто финикийците са измислили парите, то е за всеобщо удобство.

Превръщате парите в обекти, в предмети, в картини и портрети, като се взирате във връзката между история, пари, изкуство и пазар. В тази ваша работа на естетизиране кое е най-голямото ви прозрение за парите?

Парите може да са носител на смисъл и щастие, не само на пропаганда.

Как се променя гледната Ви точка към стойността – не само паричната, но и човешката, културната?

Оскар Уайлд беше писал, че циникът знае цената на всичко и стойността на нищо. Мисля, че все още е валидно.

Днес в света на дигитални пари какво остава в образа на физическите банкноти?

В либералните общества банкнотите ще останат, но в тоталитарните държави дигиталните пари ще бъдат въведени насилствено, и то с цел контрол.

България ще премине към еврото. Вие как виждате еврото - като обединител или като заличител на национална идентичност?

Националната идентичност не е в никакъв случай застрашена от въвеждане на еврото. България е била столетия под Византийско и Османско владичество, без самостоятелна банкова система и пари, но очевидно всички виждаме, че сме оцелели и исторически, и културно. Та съм убеден, че тези страхове са безпочвени. Еврото само ще помогне за по-пълната ни интеграция, пътувания  и улесняване на бизнеса.

В тези времена на инфлация, не само финансова, как би изглеждала банкнота от 1000 евро в българския вариант, създадена от вас?

Хартиеното евро няма да бъде поверено на художници, а на дизайнерско студио, за да бъде неутрално спрямо всички държави. Това, което можем да направим като уникален дизайн, е възможно само върху монетите. А то има своите ограничения. Аз бих предложил нещо провокативно, което да постави усмивка на лицето на европееца.

Какъв „въздух“ дишат днес художниците в Ню Йорк и в София?

Много е различно. В Ню Йорк все пак има естествен пазар за изкуство - най- големият пазар в света и борбата е свирепа за парче от този пазар! Но има 4 или 5 различни гледни точки за изкуството, които се пресичат на няколко места, това  са отделни светове... което прави художествения живот и разговора за изкуство интересен. В София, доколкото разбирам, Министерство на културата е най-големият меценат. Но е било така и през годините. Надявам се да се променят законите с цел поощряване на колекционерството и само тогава може да очакваме интерес от публиката. Защото такъв в момента отсъства.

Какъв риторичен въпрос бихте отправили към нашата аудитория?

Притежавате ли оригинални произведения във вашия дом?

Текстът е част от бр. 128 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.