Европейският съюз на кръстопът

През 2023 г. ЕС предприе амбициозен преглед на възможностите за засилване на икономическата си сигурност, мотивиран от мащабните геополитически и геоикономически промени. Днес предизвикателствата стават все по-сериозни и спешни, приемайки почти кризисни икономически и социални измерения, а устойчиви решения липсват.

Формирането и задълбочаването на политически и икономически съюзи и споразумения с държави и региони със сходни на ЕС ценности и принципи е единствената възможна стратегия. Във все по-свързания, дигитален, подчинен на изкуствения интелект свят взаимните връзки и зависимости не може да бъдат нито пренебрегнати, нито поставени в рамките на протекционистични политики и мерки. Затова споразуменията с Меркосур, Индия, Канада, Австралия, с държавите от Африканския съюз са правилни и трябва да бъдат развивани.

Икономическа сигурност

Европа трябва да преоцени и оползотвори в максимална степен своите възможности, ресурси и резерви, като  впрегне технологичния прогрес за мобилизиране на своите запаси и залежи от критични суровини, така че да насърчи и развие критичните вериги на доставка на собствена територия. Повишаването на конкурентоспособността като императив на устойчивото икономическо развитие е без алтернатива. Постигането на икономическа сигурност изисква спешни интегрални действия, обхващащи развитието на иновации, сигурна и достъпна енергия, дигитален прогрес и прилагане на достиженията на изкуствения интелект, насърчаване на индустрията и чистите технологии, на търговските връзки и международните отношения и признаване на връзките между икономическата и външнополитическата сигурност.

Изисква и гарантиране на макроикономическата стабилност на ЕС и развитие на производствен капацитет, подхранващ отворен и напълно функциониращ вътрешен пазар. Само така Европа ще се утвърждава като най-привлекателно място за живот и за правене на бизнес.

Навигация в бурни води

За справяне с множествените кризи е необходимо силно и решително лидерство и прагматични идеи как да се продължи. Намаляването на бюрокрацията и административните тежести е стъпка в правилната посока. Но съществува риск от залитане към Европа на две скорости, към приоритетно развитие на големите икономики за сметка на малките и това може да задълбочи  различията и да генерира нови проблеми. За да се преодолеят тези опасностиq е нужен широк консенсус за бъдещите мерки за подкрепа. Напримерq цялостното развитие на критичната инфраструктура - физическа, дигитална и иновационна, е важно за жизнените функции на икономиката и обществото и за гарантиране на „европейското право за оставане“.

Икономическата устойчивост на България

Индексът на българското индустриално производство бележи непрекъснат спад за последните 36 месеца. Това е ясен сигнал за необходимостта от спешни мерки за подкрепа на реалния производствен сектор у нас, особено предвид затварянето на знакови предприятия като „Елхим Искра“ АД. Основните причини са свръхвисоките цени на електрическата енергия, поскъпващите енергоносители, свиващите се международни пазари, недостигът на човешки ресурси, необвързания с производителността на труда и подклаждан административно ръст на работните заплати.

Реалното производство в България се нуждае от предвидима, ясна и стабилна данъчно-осигурителна среда, прости и облекчени административни рамки, мерки за подкрепа на навлизането алтернативни пазари – за суровини и за готова продукция, но и за управление на свързаните с това политически рискове.

Европейският фонд за конкурентоспособност

Достъпът до финансиране посредством европейският фонд за конкурентоспособност ще е на основа на наднационални обединения и е важно отсега да се предвидят възможности за  организиране на участието на България в тяхното формиране. Нужни са мерки и за:

• Осигуряването на механизъм за структурирани консултации със заинтересованите страни – национално представителните работодателски и браншови организации за обективно отразяване на техните позиции при преговорите за изготвянето на инвестиционните програми и разпределянето на средства между тематичните прозорци;
• Активна позиция при създаването на Механизма за координиране на конкурентоспособността, с цел изготвянето на обективни критерии за оценка, включително чрез въвеждането на капиталов референдум при подбора на проекти (финансиране, пропорционално на постигнат инвестиционен интерес при емисии на капиталовите пазари или от други източници);
• Осигуряване на методологическа помощ и ориентация за потенциални бенефициенти, така че да могат да доказват приноса към общата конкурентоспособност на ЕС на техните бъдещи проекти. Формиране на ясни критерии и прецизни методологии за оценка;
• Съдействие за българските предприятия да се позиционират като „създатели на вериги на стойността на единния пазар“ (чл. 16), „европейски технологични пионери“ (чл. 17), легитимни извършители на „действия за ускоряване на производството“ (чл. 18), участници в „Ускоряващи конкурентоспособността целеви действия“ (чл. 20) и предложители на „Важни проекти от общоевропейско значение“ (чл. 19).

Зелен прагматизъм

Зелените политики имат смисъл, но ЕС е отговорен за едва 7 % от световните емисии на парникови газове и сам не би могъл да се справи с промените в климата. Основните усилия трябва да се насочат към климатична дипломация, възстановяване на работата на международните организации и спазване на сключените споразумения. Без глобални координирани усилия, действията на Европа остават безполезни в глобален план и носят риск да причинят повече вреди посредством намаляване на конкурентоспособността, отколкото ползи чрез намаляване на климатичните рискове.

Устойчиво управление на водите

Стряскащи са данни за воден дефицит (определен дори като фалит) на планетата. България разполага с достатъчен воден ресурс, но поради неравномерното му разпределение и липса на подходяща модерна инфраструктура, той трябва да се управлява с грижа и дългосрочен хоризонт, устойчиво, пестеливо и компетентно.

Доколкото съвременните конкурентни икономики се основават на интелигентен подход и интегрирано управление на водните ресурси, България трябва да насочи внимание към осигуряването на чиста и достъпна вода и санитарни услуги при ускорено, ефективно, устойчиво и предвидимо прилагане на нормативната уредба. Нужно е ефективно и интегрирано управление на водните ресурси. Тези функции може да поеме Държавна агенция за водите към Министерския съвет, като се направят реформи и съществуващите дирекции към отделните министерства станат част от нея.

Текстът е част от бр. 132 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.