Бизнесът: Бюджет 2017 г. е като от времето на Тодор Живков

Бюджет 2017 г. е кавър версия на бюджета от времето на Тодор Живков. Това заяви пред Нова телевизия председателят на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев.

„Бюджетът за 2017 г. е тотално централизиран, въпреки всички политически приказки, че ще е децентрализиран и ще бъде дадена финансова свобода на общините. Няма такова нещо и в този бюджет“, посочи Данев.

„Той е силно разходно ориентиран, с нисък планиран ръст от 2,6%. Румъния има 6% ръст, Чехия има 4%. Ние не се доближаваме до средното ниво на страните от Централна и Източна Европа, а се отдалечаваме от тях”, отбеляза той.

„Правят се огромни разходи в нереформирани сектори като отбрана и сигурност, които вече надхвърлят тези в образованието и дори в здравеопазването. Под съмнение е ефективността на разходването на тези средства. Когато се дават пари, трябва да има цели, които да бъдат следени. Обществото трябва да упражнява контрол, защото това са нашите пари“, обясни Данев.

„Няма да настигнем другите страни, а ще се отдалечаваме от тях и по доходи, и по всичко. За да имаме доходи, трябва първо да имаме производство”, категоричен е той.

„Натрупахме огромна администрация, която трябва да получава заплати. За тази цел частният сектор трябва да произвежда“, добави Данев.  

„Този бюджет ще събере повече пари в хазната – с около 2,25 млрд. лв повече от настоящия, без да се увеличават данъците. С едно изключение – увеличението на осигурителната вноска и акциза за цигарите”, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров.

„Очаква се по-голяма равнопоставеност при събирането на данъците. Това ще доведе до изсветляване на икономиката, защото всички ще плащат каквото дължат“, обясни Димитров.  

„Добрата новина е, че в средното образование се гарантира увеличението с 10% на заплатите на учителите. С 5% се увеличава заплащането на приходните администрации и част от социалната сфера”, смята той.

„В бюджета за 2017 г. са планирани 3,6 млрд. лв. повече разходи, от които 825 млн. лв. са за отбрана и сигурност. Сравнени с парите в здравеопазването, образованието и социалната сфера, те са твърде много“, заяви председателят на КНСБ.

„Щом заявяваме като приоритети здравеопазване и образование, трябва да ги спазваме“, категоричен бе Димитров.  

 „Държавата можеше да се постарае да намали бюджетния дефицит. През 2016 г. на практика нямаме такъв. Вместо да продължим добрата политика за намаляване на разходите, за догодина ние отново планираме бюджетен дефицит от 1,4% и занижен ръст“, посочи Данев.

Огромна част от приходите в бюджета идват от такси, които непрекъснато натоварват и притискат бизнеса. През изминалата година има над 11% ръст на таксите, а през следващата те увеличават със 7,6%.

„4,5% от предвидените приходи в бюджета трябва да дойдат от такси. В Словения тази цифра е 0,2%. При нас има бюрокрация, която се храни чрез такси, притискайки бизнеса“, заяви Данев.

Според него голям проблем са липсващите частни инвестиции. Най-сериозните вложения у нас са през последните години са парите от еврофондовете.