„Сериозни рискове“: Бизнесът призова за премахване на автоматизма при минималната заплата

Сегашната формула за определяне на минималната работна заплата (МРЗ) не отчита в достатъчна степен икономическата конюнктура, различията в производителността на труда, състоянието на отделните икономически сектори и регионалните специфики, и създава сериозни рискове за конкурентоспособността на българската икономика. Това се посочва в позиция на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), изпратена до председателя на Народното събрание (НС) и до лидерите на политическите групи.

В нея от бизнеса настояват народните представители да подкрепят временното спиране на действието на механизма до въвеждането на нов такъв за МРЗ през 2027 г. От там допълват, че механизмът за определяне на МРЗ трябва да бъде в съответствие с принципите на Директива (ЕС) 2022/2041 относно адекватните минимални работни заплати в ЕС, а „това означава той да бъде основан на обективни икономически показатели, прозрачни критерии и ефективен социален диалог между държавата и социалните партньори“.

Действащият механизъм не изпълнява изискванията на европейската директива и не гарантира предвидимост, икономическа обоснованост и баланс между защитата на доходите и възможностите на бизнеса. Вместо да създава стабилност, той поражда несигурност и риск от административно определяне на възнаграждения без необходимата оценка на въздействието върху икономиката и пазара на труда“, смятат от АОБР.

„Необходима мярка“

От организацията са на мнение, че премахването на сегашната формула не е отказ от политиката за повишаване на доходите, а „необходима временна мярка, която ще осигури време за изработването на справедлив, прозрачен и икономически обоснован механизъм за определяне на минималната работна заплата“.

Само по този начин могат да бъдат съчетани интересите на работещите, работодателите и обществото, като същевременно се гарантират устойчив икономически растеж, конкурентоспособност и предвидима бизнес среда“, допълват от АОБР.