Libra подразни големите централни банки в Европа
Те настояват регулаторите да наложат по-строг контрол върху криптовалутите
© ECONOMIC.BG / БТА
~ 3 мин.
Плановете на Facebook да създаде собствена криптовалута бяха посрещната с бърз и критичен отговор от страна на политиците в САЩ и Европа. Трима централни банкери от Стария континент вече изявиха претенции за по-строг надзор над цифровата валута на най-голямата социална мрежа в света, за да се гарантира, че тя няма да застраши финансовата система или да бъде използвана за пране на пари.
Facebook прикова вниманието върху себе си тази седмица, когато обяви плановете си за собствена криптовалута. Тя трябва да бъде пусната през 2020 г. под името Libra. Предполага се, че има потенциала да стимулира значително цифровите разплащания.
Зад валутата застават 28 компании и неправителствени организации, обединени в консорциум Libra Association, които заедно ще я управляват. Facebook твърди, че няма да управлява директно Libra след старта ѝ. Валутата обаче ще може да се използва от милиардите потребители на социалната мрежа по света. По всичко личи, че Libra има потенциала да привлече много по-голяма аудитория, отколкото другите криптовалути.
Дигиталната валута ще бъде подкрепена от реални активи, включително банкови депозити и краткосрочни държавни ценни книжа, като идеята е така да добие по-голяма стабилност, а по този начин да отвори възможности за плащания и парични преводи.
С потенциала си да достигне до милиарди потребители на интернет, както и с подкрепата на гиганти като Visa и MasterCard, Facebook се надява, че Libra не само ще даде възможност за трансакции, но и ще отвори достъпа на хора без банкови сметки към финансовите услуги за първи път.
Централните банкери на Великобритания, Франция и Германия заявиха, че Facebook трябва да очаква контрол. „Трябва да е безопасно, или няма да се случи“, коментира в интервю за BBC в петък Марк Карни, гуверньор на Bank of England. Той изтъкна, че Федералният резерв в САЩ също смята, че трябва да има пряк регулаторен контрол.
Досега централните банкери по света се въздържаха от регулиране на дигиталните валути, тъй като миналата година не успяха да постигнат съгласие за това как да го направят. Тогава те прецениха, че криптовалутите са твърде малки, за да представляват риск за финансовата система.
Други глобални регулатори обаче следят растежа им. Глобалният антимонополен орган, базиран в Париж, например се очаква да обяви правила за ползване на цифровите монети за незаконни цели.
Сега новината за Libra отново поставя въпроса на радара, като фокусът вече се измества от bitcoin към т.нар. „стабилни монети“, за каквото ще претендира и валутата на Facebook, подкрепена от реални активи.
Франция заяви в петък, че ще създаде работна група по въпроса като председателството на клуба на седемте най-големи икономики в света. Той ще бъде председателстван от члена на борда на Европейската централна банка Беноа Коере.
„През следващите месеци той ще проучи изискванията за борба с изпирането на пари, но също така и тези за защита на потребителите и оперативна устойчивост и всички въпроси, свързани с трансмисията на паричната политика“, заяви управителят на централната банка на Франция Вилрой де Галхау.
Неговият германски колега Йенс Вайдман предупреди, че „стабилните монети“ може да подкопаят банките, ако те станат широко разпространена алтернатива на банковите депозити в конвенционалните валути. „Те биха могли да подкопаят вземането на депозити от банките и техните бизнес модели“, каза Вайдман в петък, цитиран от Reuters, според когото всичко това може да наруши банковото дело и посредничеството на финансовите пазари.
Един от важните въпроси за разрешаване е този за попечителството, или къде и как официалните валути ще са опора на токените. Това е от решаващо значение на „стабилните монети“. Tether например – най-големият представител от този вид, с монети за около 3.6 млрд. долара е изправен пред въпроса дали има достатъчно парични резерви, за да влезе в обращение.
Facebook, от своя страна, е изправена пред изострено обществено внимание заради скандали, вариращи от нарушения на личната неприкосновеност до обвинения, че ограничава свободата на словото.
Facebook прикова вниманието върху себе си тази седмица, когато обяви плановете си за собствена криптовалута. Тя трябва да бъде пусната през 2020 г. под името Libra. Предполага се, че има потенциала да стимулира значително цифровите разплащания.
Зад валутата застават 28 компании и неправителствени организации, обединени в консорциум Libra Association, които заедно ще я управляват. Facebook твърди, че няма да управлява директно Libra след старта ѝ. Валутата обаче ще може да се използва от милиардите потребители на социалната мрежа по света. По всичко личи, че Libra има потенциала да привлече много по-голяма аудитория, отколкото другите криптовалути.
Дигиталната валута ще бъде подкрепена от реални активи, включително банкови депозити и краткосрочни държавни ценни книжа, като идеята е така да добие по-голяма стабилност, а по този начин да отвори възможности за плащания и парични преводи.
С потенциала си да достигне до милиарди потребители на интернет, както и с подкрепата на гиганти като Visa и MasterCard, Facebook се надява, че Libra не само ще даде възможност за трансакции, но и ще отвори достъпа на хора без банкови сметки към финансовите услуги за първи път.
Централните банкери на Великобритания, Франция и Германия заявиха, че Facebook трябва да очаква контрол. „Трябва да е безопасно, или няма да се случи“, коментира в интервю за BBC в петък Марк Карни, гуверньор на Bank of England. Той изтъкна, че Федералният резерв в САЩ също смята, че трябва да има пряк регулаторен контрол.
Досега централните банкери по света се въздържаха от регулиране на дигиталните валути, тъй като миналата година не успяха да постигнат съгласие за това как да го направят. Тогава те прецениха, че криптовалутите са твърде малки, за да представляват риск за финансовата система.
Други глобални регулатори обаче следят растежа им. Глобалният антимонополен орган, базиран в Париж, например се очаква да обяви правила за ползване на цифровите монети за незаконни цели.
Сега новината за Libra отново поставя въпроса на радара, като фокусът вече се измества от bitcoin към т.нар. „стабилни монети“, за каквото ще претендира и валутата на Facebook, подкрепена от реални активи.
Франция заяви в петък, че ще създаде работна група по въпроса като председателството на клуба на седемте най-големи икономики в света. Той ще бъде председателстван от члена на борда на Европейската централна банка Беноа Коере.
„През следващите месеци той ще проучи изискванията за борба с изпирането на пари, но също така и тези за защита на потребителите и оперативна устойчивост и всички въпроси, свързани с трансмисията на паричната политика“, заяви управителят на централната банка на Франция Вилрой де Галхау.
Неговият германски колега Йенс Вайдман предупреди, че „стабилните монети“ може да подкопаят банките, ако те станат широко разпространена алтернатива на банковите депозити в конвенционалните валути. „Те биха могли да подкопаят вземането на депозити от банките и техните бизнес модели“, каза Вайдман в петък, цитиран от Reuters, според когото всичко това може да наруши банковото дело и посредничеството на финансовите пазари.
Един от важните въпроси за разрешаване е този за попечителството, или къде и как официалните валути ще са опора на токените. Това е от решаващо значение на „стабилните монети“. Tether например – най-големият представител от този вид, с монети за около 3.6 млрд. долара е изправен пред въпроса дали има достатъчно парични резерви, за да влезе в обращение.
Facebook, от своя страна, е изправена пред изострено обществено внимание заради скандали, вариращи от нарушения на личната неприкосновеност до обвинения, че ограничава свободата на словото.
