България е лидер в ЕС по събиране на електронни отпадъци

България заема първо място в Европейския съюз по количество събрани отпадъци от електрическо и електронно оборудване на човек от населението. През 2024 г. у нас са събрани средно 18.9 кг електронни отпадъци на човек при 12.3 кг за ЕС. Това показват най-новите данни на Евростат, според които страната ни изпреварва значително останалите държави членки по този показател.

След България се нареждат Чехия със 17.8 кг и Франция със 17.7 кг на човек. На противоположния полюс са Кипър (4.7 кг), Португалия (6 кг) и Малта (6.4 кг), където отчетените количества са най-ниски.

Резултатът на България е с близо 54% над средното за Европейския съюз. Страната запазва и лидерската си позиция от 2023 г., когато събраните електронни отпадъци са били 17.9 кг на човек. Така за година количеството се увеличава с 1 кг на човек, или с около 5.6%.

Данните обхващат широка гама излязло от употреба оборудване – от домакински електроуреди като перални и хладилници до компютри, смартфони и други електронни устройства.

Високите количества обаче не означават непременно, че България рециклира най-голям дял от електронните си отпадъци. Статистиката измерва събраното количество на човек, а не каква част от излязлата от употреба техника впоследствие се рециклира.

Европа купува все повече техника, но събира значително по-малко отпадъци

На европейско равнище данните очертават нарастваща разлика между количеството ново електрическо и електронно оборудване, което се предлага на пазара, и събираните електронни отпадъци. През 2024 г. в ЕС са пуснати на пазара средно 32.4 кг ново оборудване на човек, докато събраните отпадъци са едва 12.3 кг. Това означава, че теглото на новата техника е над два пъти и половина по-голямо от това на събраната стара.

За последното десетилетие разликата се е увеличила значително. Между 2015 и 2024 г. количеството електрическо и електронно оборудване, пуснато на европейския пазар, е нараснало със 79% – от 18.1 до 32.4 кг на човек. Основен двигател на увеличението е категорията на големите уреди и съоръжения, включително перални, съдомиялни машини и фотоволтаични панели.

За същия период събраните електронни отпадъци се увеличават значително по-бавно – от 7.3 до 12.3 кг на човек. Само спрямо 2023 г. ръстът е с 0.7 кг.

Според Евростат тази разлика показва натрупване на електрическо и електронно оборудване в европейските икономики. Част от устройствата продължават да се използват, други остават складирани в домакинствата или очакват изхвърляне, а трети могат да попаднат в неформални канали за третиране на отпадъци, които остават извън официалната статистика.

Разликата между двата показателя обаче не бива да се тълкува като количество нерециклирана техника, тъй като новите продукти обикновено остават в употреба години преди да се превърнат в отпадък.

Кои държави купуват най-много електроника?

Австрия оглавява класацията по количество ново електрическо и електронно оборудване, пуснато на пазара през 2024 г., с 38.2 кг на човек. Следват Германия с 38 кг и Дания с 37 кг.

На другия край на класацията е Кипър с 15.4 кг на човек, следван от Словакия (17.5 кг) и Гърция (18 кг).

Във всички държави с налични данни новото оборудване, пуснато на пазара, надвишава количеството събрани електронни отпадъци.

Най-малка е разликата в Словакия – 6.4 кг на човек. В Испания и Германия обаче тя е особено отчетлива. В Испания на пазара са пуснати 36 кг ново оборудване на човек при едва 9.3 кг събрани отпадъци. В Германия съотношението е 38 кг срещу 11 кг, което означава, че теглото на новите устройства надвишава повече от три пъти това на събраната излязла от употреба техника.

Тенденцията поставя все по-сериозно предизвикателство пред управлението на електронните отпадъци в ЕС. С увеличаването на количествата техника на пазара нараства и необходимостта от ефективно събиране, повторна употреба и рециклиране на устройствата след края на техния експлоатационен живот.

За разлика от много други отпадъци, електронното оборудване съдържа както материали, които могат да бъдат възстановени и използвани повторно, така и потенциално опасни вещества. Затова правилното му третиране има значение не само за ограничаването на замърсяването, но и за възстановяването на ценни суровини.