България обедини четири големи региона в обща битка за новите еврофондове

За първи път четирите макрорегионални стратегии на Европейския съюз се обединиха около единна позиция за мястото им в следващия дългосрочен бюджет на Общността. Големият пробив бе постигнат под ръководството на Българското председателство на Стратегията на ЕС за Дунавския регион, по време на среща в Брюксел, координирана от Министерството на регионалното развитие (МРРБ). Тогава бе представена съвместна визия за по-тясното интегриране на тези четири големи регионални партньорства в бъдещата политика на сближаване на ЕС за периода 2028 – 2034 г.

Макрорегионални стратегии на ЕС са утвърдени платформи за сътрудничество между държави и региони, които споделят общи географски и икономически дадености. В Европейския съюз съществуват общо четири такива стратегии – за региона на Балтийско море, за Дунавския регион, за Адриатическо-йонийския и за Алпийския регион. Тяхната роля е да служат като механизъм, който свързва големите европейски политики с конкретните териториални потребности по места, осигурявайки по-ефективно използване на инвестициите.

Единен стратегически документ пред ЕК

Най-значимият резултат от 11-ата Среща на председателските тройки (включваща настоящите, предходните и бъдещите председателства на четирите региона) бе приемането на общ документ. Изготвен по инициатива на България, той е озаглавен „Насоки за застъпничество и стратегически ориентации относно ролята на макрорегионалните стратегии на ЕС в Многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2028 – 2034 г.“

В него се настоява регионалните съюзи да останат неразделна част от бъдещата кохезионна политика и да бъдат директно обвързани с новите финансови инструменти на ЕС. Документът обръща специално внимание и на процеса на разширяване на ЕС, тъй като тези стратегии позволяват на настоящите държави членки и на страните кандидатки за членство да работят и да вземат решения при пълно равнопоставено сътрудничество.

29 стратегически теми за Дунавския регион

В рамките на събитията в Брюксел се проведе и 18-ата Среща на високо равнище на макрорегионалните стратегии, организирана от Европейската комисия. На нея националният координатор за Дунавската стратегия Вяра Минчева представи план за развитие на Дунавския макрорегион след 2027 г., съдържащ 29 конкретни стратегически теми. Те са съгласувани между всички 12 приоритетни области на стратегията.

Целта на предприетото от българска страна ранно застъпничество е приоритетите на Дунавския регион да бъдат официално обвързани с ключовите стълбове на ЕС още преди старта на същинските междуинституционални преговори за бюджета. Тези стълбове включват конкурентоспособност, чист преход, сигурност и устойчивост, както и разширяване на Съюза

Българската позиция гласи, че финансирането на тези цели не трябва да се ограничава само до познатите програми за трансгранично сътрудничество Интеррег (където Интеррег Програма „Дунавски регион“ остава основен инструмент), но трябва да търси средства и от централно управляваните от Брюксел програми, както и от бъдещия Европейски фонд за конкурентоспособност.

В документа е заложено и засилване на координацията с други рамки, като Общия морски дневен ред за Черно море, Дунавската комисия и Международната комисия за опазване на река Дунав.

Оценката на Брюксел

Представителите на Европейската комисия дадоха положителна оценка на българската инициатива за ранно позициониране на регионалните интереси. Заместник генералният директор на Генерална дирекция „Регионална и селищна политика“ на ЕК Хуго Собрал потвърди, че Комисията ще продължи да подкрепя транснационалното сътрудничество и след 2027 г.

От своя страна, ръководителят на съответния отдел за макрорегиони и разширяване в ЕК, Мори Гиланд, отбеляза, че изготвянето на новия дългосрочен бюджет и развитието на регионалните стратегии трябва да се движат паралелно, като ранният подход на България създава по-добри предпоставки за успешното им финансиране.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.