България вече разполага с едно от най-модерните хранилища за радиоактивни отпадъци

Днес министърът на енергетиката Трайчо Трайков официално откри Националното хранилище за радиоактивни отпадъци (НХРАО) – стратегически обект с национално значение, който завършва цикъла по управление на ниско- и средноактивни отпадъци в България.

Съоръжението е разположено на площадка „Радиана“ и е предназначено за съхранение на преработени и обезопасени отпадъци от енергетиката, медицината, индустрията и бита, както и от извеждането от експлоатация на първите четири блока на АЕЦ „Козлодуй“ и от работата на действащите ядрени мощности.

За мен е особена чест да открия най-модерната индустриална сграда в България. Страната ни вече разполага със съоръжение, което може да приеме ниско- и средноактивни отпадъци, които ще бъдат генерирани на нейна територия в следващите 60 години и ще бъдат съхранявани безопасно в продължение на 300 години. Това е уникално съоръжение от най-висок клас, с което наистина можем да сме горди“, каза министър Трайков.

Той подчерта мащаба на проекта и огромния обем свършена работа, „венец на усилията на много хора, да за може днес да бъде въведено в експлоатация едно от най-модерните хранилища в Европа“.

Дългосрочна безопасност и световни стандарти

Националното хранилище представлява многобариерно инженерно съоръжение, проектирано по най-високите изисквания за безопасност на Международната агенция за атомна енергия и европейските практики. Основната му функция е да осигури надеждно и трайно изолиране на радиоактивните отпадъци от човека и околната среда“, посочи инж. Дилян Петров, изпълнителен директор на Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“, оператор на хранилището.

Техническите характеристики на обекта впечатляват със своята иновативност и мащаб, в т.ч. два подвижни стоманени покрива с тегло около 650 тона всеки и дистанционно управлявана система за подреждане на контейнерите, с помощта на 30-тонни мостови кранове под този покрив.

Експертите от ДП РАО ми представиха 3D модел на съоръжението, който симулира оперативните дейности и ги оптимизира до минимално кратко време, както и разработени от тях системи за дистанционно управление и контрол за следене на функционалността в реално време. Внедрени са и различни методи за намаляване на обема на отпадъците за ефективно използване на капацитета на съоръжението: чрез плазмено изгаряне, супер пресоване, дезактивация на твърдите отпадъци и утаяване и изпаряване на течните. Това са модерни високотехнологични решения и инженерен опит, който може да бъде изнасян като услуга при изграждането на бъдещи съоръжения за съхранение в други страни“, подчерта още министър Трайков.

С общ капацитет от 66 стоманобетонни клетки и възможност за съхранение на близо 19 000 контейнера, хранилището ще функционира в рамките на около 60 години, като контролът върху него ще продължи още поне 300 години след това. Завършеният сега първи етап е с капацитет 22 клетки, в които могат да се съхраняват 6336 контейнера. Те ще бъдат запълнени с отпадъци само от извеждането от експлоатация на 1-4 блок на АЕЦ „Козлодуй“.

Ключова стъпка за България

С реализирането на проекта страната ни се нарежда сред държавите с устойчива система за управление на радиоактивните отпадъци, подчерта министърът. По думите му въвеждането в експлоатация на Националното хранилище осигурява три значими ползи за България по отношение дългосрочната ядрена безопасност, опазването на околната среда и устойчивото развитие на енергийния сектор.

Хранилището е изградено с финансиране от Международен фонд „Козлодуй“ чрез ЕБВР в размер на приблизително 76 млн. евро, както и с национално съфинансиране в размер на 34 млн. лв.