Цеков се опитва да смекчи недоволството заради недостига на пари за саниране

Регионалният министър Андрей Цеков вече няколко дни се опитва да потуши заформящото се недоволство сред кметовете заради малкото класирани сгради за саниране. Точно преди Коледа ресорното ведомство публикува списък с одобрени около 750 блока от 102 общини, между които ще се разпределят 1.1 млрд. лв. от Плана за възстановяване и устойчивост. Оттогава досега редица местни власти казват, че искат преразглеждане на класирането заради субективни критерии и съмнения за манипулиране на енергийни обследвания.

Оптимист съм, че в следващите 5 години ще създадем необходимите условия и програми повечето жилищни блокове в страната да бъдат санирани. Настоящата програма не е финална фаза за националната политика по обновяване на жилищния фонд“, казва в интервю за БНР регионалният министър.

Той дори прави груба сметка и казва, че преди 8 години блоковете, нуждаещи се от саниране, са били около 5000, кандидатствали за средства по Националната програма за енергийна ефективност. От тях 2000 вече са санирани.

Още 1000 ще бъдат енергийно обновени със средства от Плана за възстановяване и устойчивост, така че остават 2000 сгради, които ще ни бъдат задача в следващия петгодишен период.“

Тези сметки обаче са твърде оптимистични. Припомняме, че още преди старта на програмата за саниране, финансирана по ПВУ, редица експерти и неправителствени организации алармираха, че със заложения 100-процентов грант, средствата ще стигнат за саниране на само 2% от жилищния фонд, който има нужда от саниране.

Малко преди обявяването на резултатите от първия етап, явно вече прогледнали за проблема, от МРРБ започнаха да говорят, че процентът държавна помощ трябва да намалява с годините. По думите на зам.-регионалния министър Ангелина Бонева, която коментира темата през октомври 2023 г. „Никога няма да постигнем мащаба, който искаме, ако се ползват само държавни пари. Ще се случи нещо като магистрала „Хемус“ или електронното управление“.

Министърът успокоява

Цеков сега казва, че се разработват няколко програми, които ще подкрепят домакинствата, които желаят да въведат мерки за енергийна ефективност за жилищата си. Освен вторият етап на санирането със средства по ПВУ, други 409 млн. лв. ще бъдат отпуснати по Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г.

От тях 63 млн. лв. са за десетте най-големи общини - София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново и т.н., а 150 млн. лв. ще се насочат към по-малките общински центрове. Още 196 млн. лв. са предвидени  целево за областите, които са засегнати от енергийния преход – Стара Загора, Кюстендил и Перник и прилежащите им общини.

По-голяма част от тези средства ще се отпускат безвъзмездно“, подчерта министър Цеков.

Тази и следващата година предстои да заработят Националния декарбонизационен фонд, както социален енергиен фонд, които също ще подкрепят мерки за енергийна ефективност на жилищния фонд, като ще има линия за подкрепа на социално слабите граждани.

Проблемите?

Още след краят на първия етап на кандидатстване, при които се отпускаше 100-процентов грант, стана ясно, че кандидатите са много повече от наличния ресурс по ПВУ. При осигурени около 1.1 млрд. лв., подадените проекти бяха на обща стойност почти 4 млрд. лв.

Така след класирането стана ясно, че в резервния списък остават над 2100 блока, чието саниране ще струва още около 2.6 млрд. лв. От министерството казваха, че тези блокове може да кандидатстват по втория етап на програмата, където обаче вече държавният грант е в размер на 80%, а собствениците трябва да подсигурят останалите 20 на сто. По думите на Цеков собствениците може да осигурят въпросните 20% чрез кредити, например, от Фонда на фондовете, ЕСКО оператори и др.

С минимум един месец ще бъде удължен срокът за кандидатстване по Етап II по Плана за възстановяване и устойчивост, който изтичаше на 16 януари. Там разполагаме с бюджет от 282 млн. лв., но домакинствата ще трябва да осигурят 20% самоучастие.“

Парите обаче по втория етап също са крайно недостатъчни за всички желаещи. Те ще стигнат за санирането на още около 300 сгради, според оценките на МРРБ от миналата година.

Освен недостатъчният финансов ресурс, според кметовете на Димитровград, Русе и Смолян, първоначално предвидените финансови лимити за тези общини изобщо не са достигнати. Така например за Русе лимитът е в размер на 50 млн. лв., а финално са одобрени 7 блока за общо 21 млн. лв. Недоволни са още в Стара Загора, Благоевград, Кюстендил и др.

Регионалното ведомство е на мнение, че тези лимити за общините са били заложени още по време на служебните кабинети и общият им сбор всъщност надвишава определеният бюджет по ПВУ в пъти. Въпросът е обаче защо са одобрени и зададени нереалистични лимити и защо местните власти не са отреагирали на време още при одобрението им?

Цеков обещава да направи среща с среща с всички кметове, които имат притеснения от класирането на жилищните блокове, за да разясни цялата ситуация.

Нормално е при голяма конкуренция да има недоволни, защото всеки проект се конкурира с друг.“

Другият проблем, за който намекна депутатът от „Продължаваме промяната – Демократична България“ Радослав Рибарски в интервю за БНР, е свързан с енергийните обследвания и подозрения за нагласяне на резултати. Рибарски заяви, че ще предложи изслушване на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, която лицензира фирмите, които извършват въпросните обследвания, за да каже как се контролират те.

На подозренията за субективни критерии, Цеков казва, че при оценката на сградите са взети предвид редица фактори, сред които и РЗП, броят на живеещите, но и евентуална постигната икономическа ефективност на инвестицията.

И ако спестяванията са по-ниски, то тогава ефективността на инвестицията е по-малка. Всички данни са въведени автоматично в системата и оценките се произвеждат машинно. Тук няма човешки фактор. Ако има съмнения, то те трябва да се отнасят до данните от енергийните сертификати", поясни Андрей Цеков.

По думите му критерият е обективен и се базира на енергийни спестявания, които са описани в сертификатите от енергийното обследване на сградите. Всеки енергиен сертификат, представен пред МРРБ, е изготвен от енергиен одитор, сертифициран от Агенцията за устойчиво енергийно развитие. 1217 сертификата са изпратени на агенцията за проверки, защото са показали много високи енергийни спестявания.

Ако агенцията даде становище за неверни данни ще се наложат санкции и ще се преразгледа класирането на блоковете“, уверява министърът.

Заинтересованите страни също биха могли да обжалват решенията.

От енергийните обследвания зависи и до колко ще е ефективно санирането всъщност. Именно те дават насоки какъв енергиен клас може да достигне сградата след подобренията. Припомняме, че в подкаста на Economic.bg председателят на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) инж. Марин Гергов коментира, че със санирането на сгради, които всъщност имат нужда от конструктивно подсилване, „гримираме мъртвец“.