Дефлация през юни, но инфлационният натиск остава

Данните на НСИ за юни

Според публикацията на НСИ от тази седмица през месец юни България е отбелязала дефлация от 0,9% спрямо предходния месец, 5,4% инфлация спрямо месец юни 2025, и 2,9% спрямо началото на годината. По-внимателен поглед върху данните показва, че понижаването на ценовия индекс през юни  се дължи почти изцяло на поевтиняване на  горивата след затихването (временно) на войната в Иран през месеца и на сезонното поевтиняване на някои храни. Това безспорно е облекчение за потребителите, но далеч не показва трайно овладяване на инфлацията.

Откъде идва спадът

Най-големите намаления спрямо месец май се наблюдават в следните групи стоки и услуги в кошницата – транспорт: -3,3% (включително дизел: -9,4% и пропан бутан: -14,1%, международни полети: -9,5%) и хранителни продукти и безалкохолни напитки: -1,9%, докато най-голямото увеличение е при услугите на ресторанти и хотели: 1,5%, до голяма степен по сезонни причини; има увеличения и при някои други услуги като лекарските и стоматологичните. Няколко силно сезонни зеленчуци, при които има увеличено предлагане, свалят индекса на храните (цените на краставиците, доматите, пиперките, тиквичките например са намалели с повече от 20% в сравнение с предходния месец). Спадът в цените на транспорта (които обаче все още са с 14% по-високи спрямо декември 2025) е свързан с временното успокояване на глобалния петролен пазар заради меморандума за примирие между САЩ и Иран на 17 юни. При малката потребителска кошница, която отразява потреблението на най-нискодоходните 20% от домакинствата, месечното понижение е 1%, а храните поевтиняват с 2,2%. 

Историческо сравнение

Юни традиционно е дефлационен месец: през 12 от последните 15 години общият индекс на потребителските цени се понижава, като медианният спад е 0,4%. Но сегашният спад от -0,9% е сред най-дълбоките за разглеждания период и равен на  този от 2015, като само през 2012 е отчетен по-голям месечен спад от -1%. Тази година  към традиционното сезонно поевтиняване на някои храни се добавя и рязката корекция на цените на горивата. Към края на месеца цената на петрола сорт “Брент” вече се беше върнала почти до нивото си от началото на конфликта. Временното стабилизиране на енергийния пазар се отразява върху цените в цялата категория за транспорта- спадът там от 3,3% дели пето място за най-дълбок месечен спад на цените на транспорта от 2012 насам, като компенсира в голяма степен  две от трите най-високи месечни увеличения  през март и април. 

Какво може да последва през юли и август

По-ниски цени на горивата могат постепенно да отслабят инфлационния натиск и извън транспортния сектор, намалявайки разходите за доставки и производство, но все още е твърде рано, за да се установи такъв ефект. Също така, условията, довели до юнското понижение в цените на транспорта, вече се променят. Откакто примирието между САЩ и Иран се разпадна миналата седмица, цената на “Брент” се търгува за около $85 долара на барел на 16 юли – над 15% увеличение спрямо края на юни. Ако не се постигне ново споразумение, цените на петрола и природния газ може да се доближат отново до нивата от пролетта. 

Въпреки високия месечен спад през юни, ценовият индекс все още остава с 5,4% по-висок спрямо същия месец на миналата година. Временното облекчение се дължи главно на сезонното поевтиняване на храните и от транспорта, докато част от услугите продължават да поскъпват. За трайно намаляване на инфлацията е нужно задържане или спад на цените на значително  по-широк кръг от стоки и услуги. Същевременно  има фактори, които вече действат в обратна посока. На 1 юли КЕВР обяви средно увеличение на цената на електроенергията с 3,05% за битовите потребители и близо 4,6% на парното и топлата вода . Наред с това, ако военните действия и смущенията на доставките в Ормузкия проток продължат, транспортът отново ще поскъпне – вече виждаме обръщане на тенденцията и поскъпване на течните горива през последните седмици. 

По темата работи Мартин Макелов, стажант в ИПИ и студент в London School of Economics

Източник: Институт за пазарна икономика