Явор Алексиев 
Инфраструктура
Детските надбавки = мизерия за всички + 5 лв.
За да бъде ефективна една социална програма, тя трябва да достигне до най-нуждаещите се
~ 5 мин.
Дебатите около Бюджет 2018 г. започват, а министърът на труда и социалната политика направи предложения за промени в размера и критериите за отпускане на някои социални помощи:
Увеличаване на размера на гарантирания минимален доход (ГМД) от 65 на 75 лв.;
Увеличаване на месечните помощи за отглеждане на деца (от 85 на „минимум” 90 лв. за две деца);
Повишаване на доходния критерий за получаване на помощите за отглеждане на деца (известни и като детски надбавки) от 400 на 450 лв. брутен доход на лице от домакинството.
Други очаквани промени като повишаването на ролята на социална оценка и индивидуалния подход към интегрирането на хора с увреждания, засега се изчерпват с публикуването на проект на Методика за извършване на социална оценка. Нещо повече, министър Петков отказа да се ангажира дори за 2019 г. като евентуален срок за сформиране на комисиите към НОИ, които да решават как да се подпомогне съответното лице на база на проведената медицинска експертиза.
Така фокусът отново пада върху месечните помощи за отглеждане на деца. Болшинството от резервите, които можем да изразим към тези идеи, всъщност касаят не толкова евентуалното покачване на разходите, а липсата на какъвто и да е опит за мисъл в посока подобряване на ефективността на мерките. Последната такава инициатива беше по времето на Ивайло Калфин, който въпреки някои спорни решения, успя да затвори една от най-големите пробойни в семейното подпомагане (злоупотребите с помощта за майки-студентки) и да прокара текстове, подкрепящи контрола при отпускането на други помощи.
Честите спекулации с „несправедливостта” на това едно дете да получава т.нар. детска надбавка, а друго не, показват неразбиране както за същността на социалното подпомагане, така и за самата идея на помощта. Няколко неща трябва да бъдат ясни:
1) Месечните помощи за отглеждане на дете са целева помощ. Името на мярката е „Месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование”, а не „Месечни помощи за наличие на дете в домакинството”.
2) Това е най-голямата мярка (както по брой бенефициенти, така и по размер на отпусканите суми), администрирана от МТСП и същевременно – най-неефективната по оценка на Световната банка. Самият факт, че при близо 4% икономически растеж и по-добро от очакваното изпълнение на бюджета се обсъждат мизерни повишения в размера на помощите подсказва наличието на сериозен проблем в програмата за подпомагане на семейства с деца и в частност в мярката, касаеща месечните помощи.
3) Редовното посещаване на училище е задължително условие за получаване на тази помощ, но проблемите с контрола върху изпълнението му в училищата продължават да са значителни;
4) Въпреки затегнатия контрол, проблеми все още съществуват и по отношение способността на администрацията да разбере действителните доходи и взаимоотношенията в едно домакинство, особено при съжителството без брак.
За да бъде ефективна една социална програма, тя трябва да достигне до най-нуждаещите се и да окаже реално влияние върху техните условия на живот и социално включване. В момента четиричленно домакинство (двама родители и две деца) с брутен доход от 799 лв. (т.е. с един работещ родител на по-ниска от средната заплата) и друго семейство с брутен доход 1599 лв. имат право на едни и същи 85 лв. детски помощи. Не е трудно да се досетим, че пределната полезност на помощта за първото семейство е много по-висока от тази за второто, което всъщност е основният източник на неефективност – както бедни, така и средностатистически домакинства, получават една и съща помощ.
Защо сегашният момент е удобен това да се промени:
1) Заетостта в страната е на рекордни нива, което води до увеличаване на доходите на домакинствата и спад в броя на бенефициентите по голяма част от програмите за социално подпомагане, включително при получаващите семейни помощи;
2) Перспективите пред икономиката изглеждат положителни, което дава възможност за провеждане на поетапни реформи, като например въвеждането на диференциран размер на детските надбавки в зависимост от дохода на домакинството.
Последното може най-лесно да стане, като за определен период всяко покачване на доходния критерий е свързано с по-малък размер на помощта. Например:
2017 г.: Домакинствата с доход до 400 лв. на глава получават пълния размер на добавките, а тези с по-висок доход не получават нищо;
2018 г.: Домакинствата с доход до 400 лв. на глава продължават да получават пълния размер на добавките, а тези с доход между 400 и 450 лв. получават 67% от него;
2019 г.: Домакинствата с доход до 400 лв. на глава продължават да получават пълния размер на добавките; тези с доход между 400 и 450 лв. получават 67% от него, а тези с доход между 450 и 500 лв. получават 33% от него;
2020 г.: Праговете започват да се променят в синхрон, когато това е необходимо.
Тези граници и стъпки са напълно илюстративни и тяхното определяне може да стане само след анализ на доходното разпределение на текущите бенефициенти на тази мярка. И не, това не е нещо невъзможно, нито особено трудоемко, стига да има воля да се случи. МТСП би трябвало да знае какъв е доходът на всяко домакинство, кандидатствало за помощ и тази информация би трябвало така или иначе да е изходна точка при определянето на нови доходни критерии.
Такъв модел на предоставяне на помощта ще доведе до възможност за повишаване на ефективността на плащанията, тъй като по-нуждаещите се бенефициенти, чиито деца отговарят на изискването за редовно посещение на училище, ще получат пълния размер на една теоретично по-висока помощ. В същото време домакинства, чието благосъстояние се е подобрило минимално, няма веднага да губят достъп до програмата, което в някои случай може да доведе и до де-факто „обедняване” (например, ако доходите на четиричленно домакинство се повишат с 60 лв. на месец и те загубят правото на 85 лв. детски помощи).
Ясно е, че прагове винаги ще има, но залагането на подобни стъпки в размера на помощта помага за намаляването на шоковете и в двете посоки – домакинства, загубили част от дохода си, могат да разчитат на по-високи помощи за деца, а домакинства, чието благосъстояние се покачва, не губят веднага достъп до системата. Разбира се съществуват дори и по-гъвкави варианти, при които размерът на надбавките се изчислява на база коефициенти, отразяващи характеристиките на домакинството, по подобие на други социални помощи (като тези по програма „Предоставяне на социални помощи при прилагане на диференциран подход”).
Моментът е подходящ за преосмисляне на философията на социалното подпомагане, особено що се касае до характеристиките на най-голямата мярка – месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование. Ако в текущата ситуация пак просто „се вдигнат помощите”, без да се мисли за това, което се постига с политиките, ще се пропусне поредния шанс за по-ефективно социално подпомагане.
Увеличаване на размера на гарантирания минимален доход (ГМД) от 65 на 75 лв.;
Увеличаване на месечните помощи за отглеждане на деца (от 85 на „минимум” 90 лв. за две деца);
Повишаване на доходния критерий за получаване на помощите за отглеждане на деца (известни и като детски надбавки) от 400 на 450 лв. брутен доход на лице от домакинството.
Други очаквани промени като повишаването на ролята на социална оценка и индивидуалния подход към интегрирането на хора с увреждания, засега се изчерпват с публикуването на проект на Методика за извършване на социална оценка. Нещо повече, министър Петков отказа да се ангажира дори за 2019 г. като евентуален срок за сформиране на комисиите към НОИ, които да решават как да се подпомогне съответното лице на база на проведената медицинска експертиза.
Така фокусът отново пада върху месечните помощи за отглеждане на деца. Болшинството от резервите, които можем да изразим към тези идеи, всъщност касаят не толкова евентуалното покачване на разходите, а липсата на какъвто и да е опит за мисъл в посока подобряване на ефективността на мерките. Последната такава инициатива беше по времето на Ивайло Калфин, който въпреки някои спорни решения, успя да затвори една от най-големите пробойни в семейното подпомагане (злоупотребите с помощта за майки-студентки) и да прокара текстове, подкрепящи контрола при отпускането на други помощи.
Честите спекулации с „несправедливостта” на това едно дете да получава т.нар. детска надбавка, а друго не, показват неразбиране както за същността на социалното подпомагане, така и за самата идея на помощта. Няколко неща трябва да бъдат ясни:
1) Месечните помощи за отглеждане на дете са целева помощ. Името на мярката е „Месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование”, а не „Месечни помощи за наличие на дете в домакинството”.
2) Това е най-голямата мярка (както по брой бенефициенти, така и по размер на отпусканите суми), администрирана от МТСП и същевременно – най-неефективната по оценка на Световната банка. Самият факт, че при близо 4% икономически растеж и по-добро от очакваното изпълнение на бюджета се обсъждат мизерни повишения в размера на помощите подсказва наличието на сериозен проблем в програмата за подпомагане на семейства с деца и в частност в мярката, касаеща месечните помощи.
3) Редовното посещаване на училище е задължително условие за получаване на тази помощ, но проблемите с контрола върху изпълнението му в училищата продължават да са значителни;
4) Въпреки затегнатия контрол, проблеми все още съществуват и по отношение способността на администрацията да разбере действителните доходи и взаимоотношенията в едно домакинство, особено при съжителството без брак.
За да бъде ефективна една социална програма, тя трябва да достигне до най-нуждаещите се и да окаже реално влияние върху техните условия на живот и социално включване. В момента четиричленно домакинство (двама родители и две деца) с брутен доход от 799 лв. (т.е. с един работещ родител на по-ниска от средната заплата) и друго семейство с брутен доход 1599 лв. имат право на едни и същи 85 лв. детски помощи. Не е трудно да се досетим, че пределната полезност на помощта за първото семейство е много по-висока от тази за второто, което всъщност е основният източник на неефективност – както бедни, така и средностатистически домакинства, получават една и съща помощ.
Защо сегашният момент е удобен това да се промени:
1) Заетостта в страната е на рекордни нива, което води до увеличаване на доходите на домакинствата и спад в броя на бенефициентите по голяма част от програмите за социално подпомагане, включително при получаващите семейни помощи;
2) Перспективите пред икономиката изглеждат положителни, което дава възможност за провеждане на поетапни реформи, като например въвеждането на диференциран размер на детските надбавки в зависимост от дохода на домакинството.
Последното може най-лесно да стане, като за определен период всяко покачване на доходния критерий е свързано с по-малък размер на помощта. Например:
2017 г.: Домакинствата с доход до 400 лв. на глава получават пълния размер на добавките, а тези с по-висок доход не получават нищо;
2018 г.: Домакинствата с доход до 400 лв. на глава продължават да получават пълния размер на добавките, а тези с доход между 400 и 450 лв. получават 67% от него;
2019 г.: Домакинствата с доход до 400 лв. на глава продължават да получават пълния размер на добавките; тези с доход между 400 и 450 лв. получават 67% от него, а тези с доход между 450 и 500 лв. получават 33% от него;
2020 г.: Праговете започват да се променят в синхрон, когато това е необходимо.
Тези граници и стъпки са напълно илюстративни и тяхното определяне може да стане само след анализ на доходното разпределение на текущите бенефициенти на тази мярка. И не, това не е нещо невъзможно, нито особено трудоемко, стига да има воля да се случи. МТСП би трябвало да знае какъв е доходът на всяко домакинство, кандидатствало за помощ и тази информация би трябвало така или иначе да е изходна точка при определянето на нови доходни критерии.
Такъв модел на предоставяне на помощта ще доведе до възможност за повишаване на ефективността на плащанията, тъй като по-нуждаещите се бенефициенти, чиито деца отговарят на изискването за редовно посещение на училище, ще получат пълния размер на една теоретично по-висока помощ. В същото време домакинства, чието благосъстояние се е подобрило минимално, няма веднага да губят достъп до програмата, което в някои случай може да доведе и до де-факто „обедняване” (например, ако доходите на четиричленно домакинство се повишат с 60 лв. на месец и те загубят правото на 85 лв. детски помощи).
Ясно е, че прагове винаги ще има, но залагането на подобни стъпки в размера на помощта помага за намаляването на шоковете и в двете посоки – домакинства, загубили част от дохода си, могат да разчитат на по-високи помощи за деца, а домакинства, чието благосъстояние се покачва, не губят веднага достъп до системата. Разбира се съществуват дори и по-гъвкави варианти, при които размерът на надбавките се изчислява на база коефициенти, отразяващи характеристиките на домакинството, по подобие на други социални помощи (като тези по програма „Предоставяне на социални помощи при прилагане на диференциран подход”).
Моментът е подходящ за преосмисляне на философията на социалното подпомагане, особено що се касае до характеристиките на най-голямата мярка – месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование. Ако в текущата ситуация пак просто „се вдигнат помощите”, без да се мисли за това, което се постига с политиките, ще се пропусне поредния шанс за по-ефективно социално подпомагане.
