Дигитализацията не е символ на безработица, а на добро сътрудничество

Цифровизацията на икономиката и преходът към Индустрия 4.0 са неизбежни на фона на технологичното развитие и няма как промените да не се отразят силно върху пазара на труда. Въпреки опасенията на мнозина обаче, всъщност дигитализацията не означава безработица,  категорични бяха участниците в конференцията „Индустрия 4.0 – предизвикателства и последици за икономическото и социалното развитие на България“. 

Форумът бе организиран от Българската стопанска камара, с подкрепата на Фондация „Фридрих Еберт“ и на него се обсъдиха теми като „Дигитализация в индустрията: Екосистема за устойчив иновативен растеж“, „Дигитална трансформация и образование“ и „Създаване на споделена стойност: бизнес инициативи и социално въздействие“. 

„Индустрия 4.0 ще остави силно отражение върху пазара на труда“, изтъкна д-р Хелене Кортлендер, директор на Фондация „Фридрих Еберт“. 

Според зам.-министъра на икономиката Лъчезар Борисов, цифровата трансформация на индустрията има голям потенциал за създаване на работни места, повишаване на производителността и конкурентоспособността на предприятията. „Ефектът от дигитализацията ще бъде по-бърз икономически растеж по-високи нива на добавена стойност и конкурентоспособна икономика“, каза още той.

През 2017 г. страната ни се нарежда на 27-о място по Индекса за дигитална икономика и общество (Digital Economy and Society Index – DESI), отбеляза  Камен Колев, зам.-председател на БСК. Една от пречките в по-нататъшното развитие на цифровата икономика у нас са ниските цифрови умения на средностатистическия гражданин, както и цифровизацията на обществените и бизнес услуги. „Положителна тенденция е, че делът на специалистите по ИКТ в работната сила нараства“, подчерта Колев. 

Според Лъчезар Борисов държавата трябва да е факторът, който да подпомогне бизнеса и да създаде по-добра среда за по-висока производителност, която да доведе до по–бързо социално-икономическо развитие и по-високи заплати. В тази връзка той одобри идеята за създаването на Концепция за цифрова трансформация на българската индустрия и разработване на Стратегия за участието на България в Четвъртата индустриална революция. 

Борисов  допълни, че визията, очертана в Концепцията, е към 2030 г. България да се разпознава като регионален център на цифровата икономика чрез внедряване на продукти, технологии, бизнес модели и процеси от Индустрия 4.0.

Хелена Кортлендер обърна внимание, че България, както и Германия, не са се поддали на световната тенденция да се оттеглят от производството и да наблегнат на услугите. 

Представяйки германския опит, проф. д-р инж. Живка Овчарова – директор и основател на Лабораторията за сътрудничество в Индустрия 4.0 към Техническия институт в Карлсруе, Германия, разказа за т.нар. „дигитална пясъчна кутия“, чрез която се предлагат, обсъждат и изпробват по достъпен начин, под формата на игра, нови технологични решения. 

Използвайки „дигиталната пясъчна кутия“, предприятията намаляват инвестиционните рискове, тъй като инвестициите се активират, само ако новите усилия докажат, че имат измерими предимства. Този процес съществува под формата „използване - печалба - обществени поръчки“ вместо обичайната процедура „обществени поръчки - използване - печалба“. Инвестиционният риск се свежда до минимум, преди идеите да бъдат прилагани оперативно в по-голям мащаб. 

Тази концепция понастоящем се прилага успешно от ELABO от Crailsheim, Баден-Вюртемберг. „Няма универсално решение за цифровизация - всеки бизнес е уникален, всяко решение е индивидуално. В този смисъл, МСП демонстрират огромни предимства, тъй като по своята същност те са по-гъвкави, по-приспособими и се стремят да постигнат напредък с ограничени ресурси и възможности“, каза проф. Овчарова.

Българският опит в прехода към Индустрия 4.0 беше предеставен през дейността на фирма „Спесима“ от нейния собственикът и управител д-р инж. Венцислав Славков, който е и председател на Клъстер „Мехатроника и автоматизация“. Според него именно клъстерните организации са един от добрите примери в тази посока. Освен тях, той даде пример с виртуалните фабрики и центровете за обучение. 

Директорът на Института по информационни и комуникационни технологии (ИКТ) при БАН, чл.-кор. д.м.н. Светозар Маргенов направи кратък обзор на реализираната визия на Сименс за дигитално управление на продуктовия цикъл (Siemens PLM’s vision of Digital Twins), както и възможностите на „умната лаборатория“ (Smart Lab), изградена към Института по ИКТ.

Цифровата трансформация предполага дълбока промяна на процеси, компетенции и модели, затова е от ключово значение как университетите ще съумеят да променят похватите си на обучение. „Новите технологии променят изискванията към професиите, а това изисква адекватна промяна на образователните планове и цели, както и на начините на преподаване и учене“, сподели проф. д-р инж. Георги Тодоров, декан на Машинно-технологичния факултет при Техническия университет – София.

В България инвестициите в научно-изследователска и развойна дейност (НИРД) като дял от БВП са на последно място в сравнение с останалите държави-членки на ЕС28, изтъкна от своя стрна Любослав Костов – икономически анализатор от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. 

В момента те все още са по-малко от 1% при средноевропейско равнище от около 3%. Необходимо е, също така, да се предприемат мерки в областта на образованието – да се подобри комуникацията между средното образование, висшето образование и пазара на труда.