Еврото налага промяна в структурата на валутните резерви на БНБ

Въвеждането на еврото като национална валута ще наложи изменение на структурата на държавните резерви – и като валута, и като активи. Това се посочва в анализ на Димитър Радев, управител на Българска народна банка (БНБ), цитиран от ведомството си.

Присъединяването към еврозоната ще наложи стратегическо адаптиране. При въвеждането на еврото като национална валута структурата на резервите следва да бъде диверсифицирана както по валута, така и по активи“, пише Радев.

Той уточнява, че действащият в момента валутен борд предопределя висока степен на концентрация – над 90% от резервите са, логично, деноминирани в евро, докато останалата част са главно в злато. Използваният инвестиционен подход е консервативен, основно в краткосрочни инструменти с висок кредитен рейтинг (минимум АА-).

В условията на повишена несигурност, стратегическото управление на валутните резерви от България демонстрира стабилност и адаптивност“, пише банкер №1.

България в регионален и глобален контекст

България, като малка и силно отворена икономика, интегрирана в европейските производствени и търговски вериги, е изложена на външни макроикономически шокове“, добавя гуверньорът.

Според него, макар страната ни да има ограничени пряк контакт с глобални търговски конфликти, вторичните ефекти през партньори като Германия са съществени.

Нарушенията във веригите за доставки, отслабването на глобалното търсене и неясните перспективи пред международната търговия създават риск за средносрочната динамика на растежа. В краткосрочен план, по-ниските цени на суровини – особено на енергоносители – оказват дезинфлационно въздействие. Но в дългосрочен план ефектите от глобалната фрагментация върху инфлацията, капиталовите потоци и инвестициите остават неопределени – подчертавайки необходимостта от проактивен макроикономически надзор.

Стратегически момент

Очакваното членство на България в еврозоната е стратегически повратен момент“, смята Радев.

То ще:

• Интегрира паричната политика в рамките на Европейската централна банка;
• Засили макроикономическата стабилност и доверието в публичните институции;
• Премахне риска от валутни несъответствия и ограничи спекулативния натиск;
• Осигури достъп до институционални механизми за финансова стабилност като Европейския стабилизационен механизъм.