Facebook се съмнява, че е добра за демокрацията
Продуктовият мениджър на компанията признава, че интернет и социалните мрежи могат да нанесат сериозни щети дори върху добре работещи демокрации
© ECONOMIC.BG / Pexels
~ 2 мин.
Най-голямата и популярна социална мрежа в света пристъпи в новата година с вътрешни съмнения и търсейки "душата си". Самият Марк Зукърбърг си постави за цел да „поправи“ Facebook през 2018 г., отчитайки всички негативни тенденции през последните години.
Сега продуктовият мениджър на компанията Самид Чакрабарти сподели публикация в блога си, в която признава, че няма как да се гарантира, че положителният ефект на социалните медии върху демокрацията ще надделее над отрицателния, който те имат.
„Колкото и да съм оптимист, не съм сляп за щетите, които интернет може да нанесе дори върху добре функционираща демокрация“, пише той и добавя „иска ми се гарантирам, че позитивите ще надделеят над негативите, но не мога“.
В своята публикация то очертава някои от основните предимства и недостатъци на социалните медии през призмата на миналогодишния опит на Facebook.
- По отношение на чуждата намеса той коментира: „Това беше нов вид заплаха, която не можахме да предвидим лесно, но трябваше да се справим по-добре“.
- За фалшивите новини: „Дори с всички тези мерки за противодействие, битката с тях никога няма да свърши“.
- Във връзка с политическия тормоз Чакрабарти обяснява, че това е отворен за изследователите проблем, „тъй като машините трудно могат да разберат културните нюанси на политическите заплахи“.
- Относно участието на гражданите той напомня, че не всички хора използват социалните медии в еднаква степен и това може да „наруши възприятията на политиците за общественото мнение“, пише Quartz. Показателно е например, че жените не са достатъчно представени в политическия диалог във Facebook, изтъква още Чакрабарти.
Текстът на Чакрабарти провокира серия от последващи мнения по темата за ефекта на социалните медии върху обществото. Кас Сънстейн, бивш съветник в Белия дом и наставник на Барак Обама, коментира, че типичната за тези платформи персонализация „от гледна точка на демокрацията е кошмар“. Той защитава тезата си, като изтъква, че хората все по-малко и по-рядко се сблъскват с идеи, с които не са съгласни. Сънстейн все пак обръща внимание, че социалните медии крият потенциал да провокират хората по света да комуникират.
„Ако има една фундаментална истина за влиянието на социалните медии върху демокрацията, то е, че те засилват човешките намерения – добри и лоши“, смята Чакрабарти. В добрия случай това ни позволява да изразяваме себе си и да предприемаме действия, в лошия – се позволява на хората да разпространяват грешна информация и да „разяждат“ демокрацията, обяснява той.
В края на своя текст Чакрабарти коментира необходимостта да се вникне в същината на това как се използват тези технологии, така че да се използват в правилна и общественозначима посока.
