Финансиране на училищата: ефекти върху бюджетирането, заплатите и качеството
Системата на делегирани бюджети страда от редица пороци, които би следвало да се адресират при бъдещото ѝ оптимизиране
~ 3 мин.
Сред ключовите политики на новото правителство е реформата във финансирането на училищното образование. И докато се говори за въвеждане на измерители на качеството на образованието във формулите за разпределение на средствата, на този етап не е известно точно как и доколко това ще промени съществуващия модел. Новото изследване на ИПИ разглежда в детайли съществуващата система на делегирани бюджети и единни разходни стандарти, преразпределението на ниво община и бюджетирането в отделните училища, както и ефектите му върху качеството на образование и заплащането в сектора.
Прегледът на реалното приложение на делегираните бюджети сочи, че те позволяват доста голяма гъвкавост при разпределението на средствата в общините. Това е така заради относително по-голямо финансиране на ученик на малките селски училища, които могат да получат до около два пъти повече средства за всеки ученик от големите. По този начин малките училища в неголеми населени места са компенсирани за по-голямата тежест на постоянните си разходи и липсата на икономията от мащаба, на която се радват големите училища.
В същото време, обаче, системата на делегирани бюджети страда от редица пороци, които би следвало да се адресират при бъдещото ѝ оптимизиране. На първо място, в нея е заложен ясен финансов стимул за задържане на ученици на всяка цена или записването и отчитането на деца, които реално не посещават училище. Причината за това е плащането на ученик, което в противен случай училището ще изгуби.
На второ място, системата носи рискове от свръхфинансиране и недофинансиране там, където особеностите на отделните училища ги отличават от обичайния за страната профил. За сметка на това липсват механизми, които да награждават добри образователни постижения и демонстрирани от учениците знания и способности. Това е валидно както за цялостния бюджет на училището, така и за заплащането на педагозите.
Налице са и значителни разлики в заплащането в сектор „Образование“ между отделните групи по ЕРС, които от своя страна са следствие от по-ниската привлекателност на тези населени места и училища за по-високо квалифицираните учители. Неспособността на малките общини и училища да привличат добри преподаватели най-вероятно е една от основните причини зад по-ниското качество на образование в тях.
Малките общини и малките училища постигат чувствително по-ниски резултати както на държавните зрелостни изпити, така и на външните оценявания след седми клас. Оказва се, че по-голямата субсидия на дете към тези училища по никакъв начин не гарантира сходно качество на образование с това в по-големите училища. Статистическите тестове за причините за по-слабите резултати от своя страна посочват, че най-важните фактори за добри резултати са семейната среда и достъпът до културни и образователни ресурси вкъщи. Въпреки че заплатите на учителите и финансирането на училищата има известен ефект, той е значително по-малък. С други думи, училищата в малките населени места не успяват да преодолеят по-лошия старт на децата в тях заради дефицитите на социалната и семейна среда, а по-скоро го затвърждават.
Изследването потвърждава необходимостта от обвързване на финансирането на училищата и заплащането на преподавателите с постиганите резултати. По-конкретно, възможна посока на промяна е създаването на повече финансови стимули за учителите чрез обвързване на една значителна част от заплащането им (до 40-50% от крайното заплащане) с външни, обективни оценки на резултатите на учениците, които се обучават от тях. За такива обективни оценки може да се използват външното оценяване и/или резултати от национални и международни състезания.
Паралелно с това процесът на окрупняване на училищата и закриване на училища в малки населени места (извън т.нар. защитени училища в труднодостъпни райони) трябва да продължи. Предвид ясната положителна връзка между големината на паралелките и резултатите на външното оценяване, по-добрият вариант би бил децата да пътуват до по-големи, средищни училища, които им гарантират и по-добро образование. В противен случай ще се поддържат училища „на системи” в малки населени места, а децата в тях ще бъдат обречени на по-нисък старт от гледна точка на образованието си.
Не на последно място, при по-нататъшна образователна реформа биха могли да се създадат повече възможности за училищата да си набавят допълнителни приходи на проектен принцип. Това може да се постигне чрез специални програми, по които училищата биха могли да кандидатстват към МОН. Тези програми ще дават възможност на училища с амбициозно ръководство да подобряват материалната база и въвеждат модерни методи и технологии на образование.
Прегледът на реалното приложение на делегираните бюджети сочи, че те позволяват доста голяма гъвкавост при разпределението на средствата в общините. Това е така заради относително по-голямо финансиране на ученик на малките селски училища, които могат да получат до около два пъти повече средства за всеки ученик от големите. По този начин малките училища в неголеми населени места са компенсирани за по-голямата тежест на постоянните си разходи и липсата на икономията от мащаба, на която се радват големите училища.
В същото време, обаче, системата на делегирани бюджети страда от редица пороци, които би следвало да се адресират при бъдещото ѝ оптимизиране. На първо място, в нея е заложен ясен финансов стимул за задържане на ученици на всяка цена или записването и отчитането на деца, които реално не посещават училище. Причината за това е плащането на ученик, което в противен случай училището ще изгуби.
На второ място, системата носи рискове от свръхфинансиране и недофинансиране там, където особеностите на отделните училища ги отличават от обичайния за страната профил. За сметка на това липсват механизми, които да награждават добри образователни постижения и демонстрирани от учениците знания и способности. Това е валидно както за цялостния бюджет на училището, така и за заплащането на педагозите.
Налице са и значителни разлики в заплащането в сектор „Образование“ между отделните групи по ЕРС, които от своя страна са следствие от по-ниската привлекателност на тези населени места и училища за по-високо квалифицираните учители. Неспособността на малките общини и училища да привличат добри преподаватели най-вероятно е една от основните причини зад по-ниското качество на образование в тях.
Малките общини и малките училища постигат чувствително по-ниски резултати както на държавните зрелостни изпити, така и на външните оценявания след седми клас. Оказва се, че по-голямата субсидия на дете към тези училища по никакъв начин не гарантира сходно качество на образование с това в по-големите училища. Статистическите тестове за причините за по-слабите резултати от своя страна посочват, че най-важните фактори за добри резултати са семейната среда и достъпът до културни и образователни ресурси вкъщи. Въпреки че заплатите на учителите и финансирането на училищата има известен ефект, той е значително по-малък. С други думи, училищата в малките населени места не успяват да преодолеят по-лошия старт на децата в тях заради дефицитите на социалната и семейна среда, а по-скоро го затвърждават.
Изследването потвърждава необходимостта от обвързване на финансирането на училищата и заплащането на преподавателите с постиганите резултати. По-конкретно, възможна посока на промяна е създаването на повече финансови стимули за учителите чрез обвързване на една значителна част от заплащането им (до 40-50% от крайното заплащане) с външни, обективни оценки на резултатите на учениците, които се обучават от тях. За такива обективни оценки може да се използват външното оценяване и/или резултати от национални и международни състезания.
Паралелно с това процесът на окрупняване на училищата и закриване на училища в малки населени места (извън т.нар. защитени училища в труднодостъпни райони) трябва да продължи. Предвид ясната положителна връзка между големината на паралелките и резултатите на външното оценяване, по-добрият вариант би бил децата да пътуват до по-големи, средищни училища, които им гарантират и по-добро образование. В противен случай ще се поддържат училища „на системи” в малки населени места, а децата в тях ще бъдат обречени на по-нисък старт от гледна точка на образованието си.
Не на последно място, при по-нататъшна образователна реформа биха могли да се създадат повече възможности за училищата да си набавят допълнителни приходи на проектен принцип. Това може да се постигне чрез специални програми, по които училищата биха могли да кандидатстват към МОН. Тези програми ще дават възможност на училища с амбициозно ръководство да подобряват материалната база и въвеждат модерни методи и технологии на образование.
