Фирмите засега отказват да даряват в полза на държавния бюджет

Българският бизнес засега отказва да помага със запълването на дефицита в държавен бюджет чрез новата възможност – дарения под формата на доброволни вноски.

Това става ясно от отговорите на Министерството на финансите (МФ) на въпроси от Economic.bg, изпратени по реда на Закона за достъпа до обществена информация (ЗДОИ).

На директен въпрос колко са направените до момента доброволни вноски от юридически лица към държавната хазна, МФ посочва:

По отчетни данни на Националната агенция за приходите, към 31 юли 2025 г. няма направени доброволни вноски от юридически лица“.

Напомняме, че с държавния бюджет за 2025 г. бе дадена възможност на фирмите да правят доброволни вноски към хазната, които да се използват за финансирането на публични инвестиции.

По-конкретно, § 4 на Преходни и заключителни разпоредби към Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. гласи, че:

Юридическите лица могат да правят доброволни вноски в полза на централния бюджет за целите на подкрепа на финансирането на публични инвестиции, заложени в държавния бюджет“.

Втората алинея на същия параграф пък изрично посочва, че внесените суми се признават за данъчни цели при определяне на корпоративния данък по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

Последните данни за изпълнението на бюджета показаха нарастващ дефицит, достигнал 3.3 млрд. лв. към края на юни 2025 г. За да успее поне донякъде да покрие част от него, тази година ведомството на Теменужка Петкова заложи редица екзотични мерки, а и поемането на нов държавен дълг до 18.9 млрд. лв. Към днешна дата, четири месеца преди края на годината, са изтеглените държавни заеми са около 16 млрд. лв., най-новият, от които, без пласиран на 25 август (понеделник).

От друга страна, банковият сектор веднъж вече помогна за „закърпването“ на разрастващия се бюджетен дефицит, внасяйки авансово около 500 млн. лв. данък печалба за 2026 г. Проверка на Economic.bg в данните на Българска народна банка (БНБ) показа, че към юни 2025 г. са внесени 512.8 млн. лв.

Всичко е добре дошло

Така разписани разпоредбите за фирмените дарения не дават представа как ще се гарантира прозрачността им, какъв контролен механизъм ще се приложи за проверка на техния произход, как ще се избегне евентуален лобизъм и кои точно публични проекти ще бъдат финансирани посредством фирмени дарения.

На всички тези въпроси МФ посочва, че „Законодателят е предоставил възможност на юридическите лица да правят доброволни вноски в полза на централния бюджет за целите на подкрепа на финансирането на публични инвестиции, заложени в държавния бюджет. Поради това вноските не са обвързани с конкретни инвестиционни проекти, а е предвидена възможността тези средства да подпомогнат публичните инвестиции, заложени в държавния бюджет“.

Без консултация с ЕК

Оказва се, че текстовете не са преминали през консултация с Европейската комисия (ЕК). Причината – „разпоредителите с бюджет, изпълняващи съответните проекти, имат правата и задълженията по Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор и по Закона за обществените поръчки и друго относимо законодателство“.

С оглед на изложеното, не се е налагало съгласуване на текстовете с Европейската комисия“, обясняват от МФ.

Всичко минава през НАП

За да направи вноска, една фирма трябва да преведе средствата по сметката за приходите по централния бюджет на Националната агенция за приходите (НАП). Съответната сума ще бъде призната за данъчни цели, като за целта в образеца на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2026 г., 2027 г. и 2028 г., се планира да бъде предвиден съответен механизъм, чрез който да се постигне законовото изискване на разпоредбата.