Гърция залага на офшорния вятър, за да намали зависимостта си от изкопаеми горива

Гърция се придвижи към изграждането на първите си офшорни вятърни паркове, идентифицирайки зони за развитието им в проектоплан, чрез който консервативното правителство се надява да намали зависимостта на страната от изкопаемите горива.

Средиземноморската държава, която е заобиколена от море и има силни, постоянни ветрове, подходящи за производство на енергия, е генерирала повече от 50% от енергията си от вятърна, слънчева и водна енергия през миналата година. Останалата част от електроенергията е произведена от природен газ, въглища и нефт, отделящи парникови газове.

Дългоочакваният проект на програмата за развитие на офшорната вятърна енергия беше обявен от Hellenic Hydrocarbons and Energy Resources Management Company (HEREMA) и Министерството на околната среда и енергетиката.

Гърция се стреми да изгради инсталиран капацитет от най-малко 2 гигавата от офшорна вятърна енергия до 2030 г., което представлява една десета от нейния капацитет на сушата.

Проектопланът включва 25 допустими зони за развитие в Егейско, Йонийско и Средиземно море, които ще са достъпни в периода от 2025 г. и до 2032 г., а други по-късно.

Зоните покриват обща площ от 2711 квадратни километра, с прогнозен минимален капацитет от 12.4 гигавата. По-голямата част от тях са подходящи за плаващи технологии, каза HEREMA.

Разработването на тези проекти е национален приоритет не само защото ще допринесе решително за нашата енергийна независимост, но и защото ни позволява да изнасяме зелена енергия в бъдеще“, каза министърът на енергетиката и околната среда Теодорос Скилакакис.

Еколозите коментират, че такива ферми могат да навредят на биоразнообразието, главно докато се строят или демонтират и не трябва да се изграждат във важни екологични зони.

HEREMA каза, че е взела предвид въпроси като екологично чувствителни зони, национална сигурност, пътническа навигация, области с културно значение и туристически дейности.

Гръцката асоциация за вятърна енергия (ELETAEN) заяви, че ще са необходими инвестиции над 6 милиарда евро, за да може Гърция да постигне целта си от 2 гигавата.

За краткосрочен период до 2032 г. планът квалифицира 10 допустими зони за инсталиране на офшорни вятърни паркове, включително край островите Крит и Родос, в централната част на Егейско море и в Йонийско море, с общ капацитет от около 4.9 гигавата, според плана.

Окончателното одобрение на плана се очаква до края на годината, преди определените зони да бъдат официално демаркирани в края на 2024 г., каза HEREMA.