Идва ли Трета световна война

Паралелите между събитията от последните седмици и периода непосредствено преди Втората световна война карат мнозина да пророкуват, че сме на ръба на нов глобален конфликт. Истинската прилика обаче може би по-скоро е с 1914 г. и събитията, довели до Първата световна война, казва Шон О'Грейди в The Independent.

„Ако приемем, че зверствата от 7 октомври 2023 г., извършени от Хамас, са еквивалентният дестабилизиращ, провокативен момент като убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд в Сараево през юли 1914 г. – искрата, която запали глобален пожар преди век – тогава може да се изкушим да гледаме на последните събития в нестабилния регион на Близкия Изток като повод да се привлекат днешните Велики сили“, смята коментаторът на британския вестник.

Каквито и да са историческите сравнения, войните в Европа и Близкия изток и нарастващото сътрудничество между Китай, Русия, Северна Корея и Иран - всичко това увеличава вероятността от мащабен конфликт през следващите 10 години, твърди неправителствената организация Атлантически съвет (Atlantic Council). Подобно мнение е подкрепено от нарастващ брой граждани на САЩ и Европа, според скорошно проучване на базираната в Лондон международна маркетингова агенция YouGov. По повод 80-ата годишнина от края на Втората световна война, през май бе обявено изследване, според което между 41 и 55% от жителите на Великобритания, Франция, Германия, Италия и Испания очакват с голяма вероятност през следващите 5-10 г. да избухне нова световна война. От другата страна на Атлантика, 45% от американците споделят това мнение.

Мненията на анализатори и коментатори възможна ли е трета световна война и събра The Week – британско и американско седмично издание. Ето какво казват експертите, базирайки се на действията и стратегиите на основните играчи на политическата сцена:

Близкия Изток

Имаше надежди, че споразумението от януари за прекратяване на огъня между Хамас и Израел ще отбележи нов етап за Близкия изток след бурен период, започнал със смъртоносната атака на екстремистката групировка срещу Израел през 2023 г., последвана от нахлуването в Газа, атаките срещу Хизбула в Ливан и падането на режима на Асад в Сирия.

Но това, което някои смятаха за начало на дълъг процес на деескалация в региона, се оказа само кратка пауза преди възобновяването на боевете в Газа, последвано от по-нататъшна ескалация на напрежението - този път срещу Иран.

Съществуващите от десетилетия притеснения относно ядрената програма на Техеран най-накрая избуяха, когато Израел предприе мащабна превантивна атака срещу ядрени и военни обекти, както и срещу висши членове на режима. Иран нарече атаката „обявяване на война“, а действията на Израел бяха осъдени от Русия и Китай, въпреки че и двете страни досега се въздържаха да предложат нещо различно от силни думи.

Стигна се до ситуация, определена от Economic Times като „смразяваща“ и „неочаквана ескалация на ядрената реторика“. Ирански генерал заяви, че Пакистан ще отвърне с ядрен удар срещу Израел, ако премиерът Бенямин Нетаняху разреши ядрена атака срещу Иран. Това пък, от своя страна, вероятно ще предизвика отговор от Индия. Експертите прогнозираха слаба вероятност за участие на САЩ. „Няма голям шанс американците да се ангажират директно срещу иранска територия или нейни сили“, както коментира Шон О'Грейди от The Independent. Но опровержението дойде. В края на юни САЩ бомбардираха ядрени съоръжения за обогатяване на уран във Фордоу, Натанз и Исфахан. Трите обекта са смятани за ключови в иранската ядрена програма. “Нашата цел беше унищожаването на иранския капацитет за обогатяване на ядрено гориво и спирането на ядрената заплаха, която представлява държава номер едно в света, спонсорираща тероризма”, заяви президентът Доналд Тръмп.

Иран отговори с плахи удари по американски бази в региона, а после, очаквано на много експерти, Доналд Тръмп гръмко обяви примирие между враждуващите в конфликта Техеран и Тел Авив. Очакванията на повечето наблюдатели са за деескалация.

Но все пак опасенията и рисковете от ново разгръщане на военни удари остават.

Засега не се очаква ангажиране на другите големи сили като Пекин (между другото, най-големият купувач на петрол, минаващ през ключовия Ормузки проток, който Иран заплашваше да затвори и така да предизвика пазарна криза), и Москва.

Русия

Доналд Тръмп влезе в кампанията за втория си мандат миналата година с обещание да постигне бърз край на войната в Украйна и откакто встъпи в длъжност в Белия дом, многократно използва заплахата от ескалация на конфликта в Трета световна война като начин да накара двете страни да седнат около масата за преговори. Но месеци на дипломация, заплахи и ласкателства изглежда не доведоха до особен напредък.

След като претърпя изключително неприятна масирана атака с дронове от Украйна, която унищожи десетки руски военни самолети и бомбардировачи, Путин се надява да използва настоящите вълнения между Израел и Иран в своя полза.

„Голям пожар“ в Близкия изток „обещава да привлече вниманието на световните медии - и с него вниманието на електората и политиците“, пише The Spectator. Страховете от глобална криза биха могли да послужат и като претекст за мобилизиране на още повече хора и разширяване на войната в Украйна. Това е мнението на руския генерал Апти Алаудинов, който заяви в Telegram, че е време да се свикат „един милион души“ и „да се започне подготовката им за нещо, което вече знаем, че се случва - Третата световна война“.

Той казва, че е важно да се напомни на света за огромния ядрен арсенал на Русия, „така че никой да не смее да си играе с нас по начина, по който си играеха с всички останали страни, а сега и с Иран“.

Дори без използването на ядрени оръжия, „в Украйна структурните елементи на световната война се обединяват“, пише The Guardian. Китай, Северна Корея и Иран подкрепят Русия, било то с военна техника, било с реални войски на място. Тревогата е, че настоящата, предимно географски ограничена „гореща война“, „заплашва да обхване целия европейски континент“, пише Daily Mail.

Ако Русия предприеме военни действия срещу която и да е държава членка на НАТО, това би принудило военния алианс към тотален конфликт. В този сценарий Русия би могла да призове съюзниците си да се включат в глобална война. „Сериозни анализатори изразяват загриженост, че Русия може да ескалира ситуацията и светът, както е правил толкова много пъти в ерата на масовите войни, може да се впусне във всеобхватен конфликт“, пише The New Statesman.

Китай

Отдавна се приема, че най-голямата заплаха за геополитическата стабилност е нарастващото напрежение между Китай и САЩ, което би могло да принуди други държави да се обединят с някоя от суперсилите. Това рискува да тласне света към „ръба на трета световна война“, писа по-рано Straits Times.

Въпреки че напоследък вниманието е насочено към ескалиращата търговска война между САЩ и Китай, повечето очаквания са бъдеща военна конфронтация да се съсредоточи върху Тайван. Пекин разглежда островната държава като неразделна част от обединена китайска територия. През последните години той зае все по-агресивна позиция спрямо острова и управляващата Демократическа прогресивна партия, които осъжда като опасни сепаратисти, но които спечелиха безпрецедентен трети мандат в началото на миналата година. В същото време САЩ увеличиха подкрепата си - финансово, военно и реторично - за продължаващата независимост на Тайван.

През последните месеци Народната освободителна армия (Бел.ред.: общото название на воъръжените сили на Китайската народна република - НОАК) проведе военни учения с бойни стрелби в Тайванския проток. На тях анализаторите гледат като на „генерална репетиция за евентуална истинска блокада в опит за сваляне на правителството в Тайпе в бъдеще“, предаде Би Би Си.

Тази година Китай „проведе учения с бойни стрелби близо до Австралия, Тайван и Виетнам“, тества нови десантни баржи на кораби, които „биха могли да улеснят десантно нападение срещу Тайван“, и представи дълбоководни кабелни резачки „с възможност за изключване на интернет достъпа на друга държава - инструмент, който никоя друга страна не признава, че притежава“, писа и The Guardian.

Мнозина наблюдатели очакват, че Китай ще се опита да нахлуе в Тайван до 2027 г., която се смята за „магическа“ година, защото отбелязва стогодишнината на НОАК, коментира Робърт Фокс от лондонския „Стандарт“. Идеята, че тази годишнина може да съвпадне със сериозна военна операция на Пекин, се е превърнала в „фиксация“ във Вашингтон, съобщава и Defense News.

Но ако има един съюзник, когото почти всеки републиканец във Вашингтон иска да защити, това е Тайван срещу Китай, коментира „Тайм“. Пекин знае, че пълномащабното нахлуване в Тайван „би рискувало пряка война със САЩ“.

Политици, военни началници и лидери в индустрията „вече не могат да си позволят да игнорират перспективата за пълномащабно нашествие“, заявява Daily Mail. В такъв сценарий САЩ - най-могъщият защитник на Тайван, може да бъдат принудени да отговорят в негова защита. Това „би разтърсило основите на света, какъвто го познаваме, и би могло да предизвика Трета световна война“.

Северна Корея

Още от 2019 г. насам Ким Чен Ун „се е фокусирал върху модернизирането на своите ядрени и ракетни арсенали“, съобщаваха през годините световните медии. В началото на 2024 г. севернокорейският лидер обяви, че страната му се е отказала от „идеята за мирно обединение между разделените от война Кореи“, предава Associated Press. В Южна Корея не вярват на „пакта за невраждебност от 2018 г., насочен към намаляване на военното напрежение“, съобщава и The Independent. Това показва, че „психологическата война“ е „прераснала в истинска ескалация“.

През април Южна Корея заяви, че нейни войници са произвели предупредителни изстрели по севернокорейски войски, които са преминали демаркационната линия между двете държави – някои от които са били въоръжени.

Д-р Шон Кенджи Старс, преподавател в Кингс Колидж Лондон, коментира пред „Дейли Мейл“, че „по-вероятният сценарий“ от нахлуването на Северна Корея в Южна Корея би бил Китай да я „насърчи или окаже натиск“ да го направи, „за да изгони американските войски“. Това би „отворило нов фронт срещу САЩ, така че Китай да може по-лесно да превземе Тайван“.

През април Пхенян проведе първото изпитание на оръжейната система на 5000-тонен военен кораб. Севернокорейският флот може „да ускори ядреното въоръжаване за морски суверенитет и в името на националната отбрана“, бе цитиран Ким от Ройтерс.

Новият военноморски разрушител очевидно може да изстрелва балистични ракети, способни да носят ядрени заряди, което е „показно за нивото на амбициите на Пхенян“, коментира анализаторът по сигурност и отбрана Майкъл Кларк пред Sky News.

Къде са ЕС, Великобритания, САЩ и НАТО?

„Русия може да е готова да използва военна сила срещу НАТО в рамките на пет години“, заяви генералният секретар на НАТО Марк Рюте в реч в Чатъм Хаус в Лондон през юни. Той напомни на страните от НАТО урока по история, че „за да запазим мира, трябва да се подготвим за война“ и обяви амбиции за увеличаване на разходите за отбрана в целия НАТО. „По отношение на боеприпасите, Русия произвежда за три месеца това, което цялото НАТО произвежда за една година“, каза Рюте. Голяма част от това руско производство се използва срещу Украйна; едва след прекратяване на огъня там Русия ще може да започне да натрупва значителни запаси. Така че, въпреки че сътрудничеството между Русия, Китай, Иран и Северна Корея представлява нарастваща заплаха за страните от НАТО, продължаването на войната в Украйна ефективно ги защитава от пряка руска агресия.

„The Wargame“ (Военна игра) е подкаст, който пресъздава как би се развил конфликт между Русия и Обединеното кралство и кани бивши британски политици, включително Бен Уолъс, Амбър Ръд и Джак Строу, да симулират управлението на ситуацията от измислен бункер. В действителност вероятната заплаха от Русия не е „пълномащабно нахлуване“, а „изпитание: нещо двусмислено и сложно, което ще раздели НАТО и по този начин ще го дискредитира“, казва Едуард Лукас в The Times. С новите свръхзвукови ракети на Русия, способни да стигнат от Москва до всяка точка в Европа, ние всички сега сме „източният фланг“ на нейния фронт, смята експертът.

Повече от 50 години американският ядрен чадър служи като глобален възпиращ фактор, но тази стабилност сега изглежда разклатена. Съюзниците на САЩ вече видяха как президентът Тръмп оттегля така необходимата военна подкрепа за Украйна и реагират, като увеличават собствените си пренебрежими отбранителни ресурси, включително, в случая с Южна Корея, обмисляйки „местни ядрени оръжия“. Япония и Тайван може да последват този пример, казва У. Дж. Хениган в The New York Times. Обединеното кралство зависи от САЩ за своите балистични ракетни системи, но Франция винаги е имала собствен ядрен арсенал. Ако държави от Европа - където САЩ постепенно намаляват военното си присъствие - до Азия и Близкия изток започнат разпространение на ядрени оръжия, перспективата за значителна световна война става все по-голяма, а относителната сила на Америка да я спре става все по-малка.

Текстът е част от бр. 127 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.