Игра на светлината

В ежедневните ми разходки светлината определя вълнението от онова, което ме заобикаля. Емоциите пораждат желанието да пресъздам видяното – споделя Алберт Хаджиганев, който в картинитите си претворява тайнствената „игра“ на светлината. Мъглата е голям съюзник на художника, тя опростява формите и от нея той извлича само същественото.

Пеша към славата

Алберт Хаджиганев е роден през 1954 г. в Севлиево. През 1982 г. след втория му несъстоял се прием в Художествената академия в София, бяга през българо-сръбската граница само с една раница: „В живота на човека има моменти, когато поема голям риск, след като прецени, че мечка страх, мен не страх“. В емиграцията видял своя шанс за промяна и себеосъществяване. Пътят му не е съвсем прав, минал през трудности, перипетии и остри завои. Без да знае езика, без да има някава опора в Париж, без средства, без работа, Алберт Хаджиганев започва да осъществява мечтата си.

Трамплин

Срещите са важна част от изграждането на всеки и неговата среща с художника Реми Арон се оказва решаваща. Но тя не би била възможна, ако хората, с които е попаднал в едно общежитие в непознатата му Франция, не го бяха насочили към курса по рисуване. Реми Арон става негов наставник и следвайки съветите му, българинът влиза във Висшето национално училище по изящни изкуства.

Двигател

Бащата на Алберт Хаджиганев е самоук художник. Поради липса на възможности да посещава световноизвестни галерии, купувал много книги с репродукции. Алберт ги разглеждал и си съчинявал истории. Затова днес казва, че е пропит от музейна живопис. Определя себе си като художник реалист, който продължава да вярва, че реализмът е неизчерпаем. Това, което отличава платната на един от творбите на друг, са мислите и усещанията, с които всяка картина е рисувана: „Сравнявам моя занаят с работата на преводача – аз съм преводач на емоции".

Икономика на изкуството

„Икономическият аспект е важен за всеки художник, но има нещо по-съществено – работата, работата, работата. Ние рисуваме, за да споделим с другиите своя поглед към света. Благоденствието не се дължи на дебелината на портфейла, а зависи доколко си осигуряваме  съществуванието с онова, което най-добре умеем да правим. Постепенно се оформя облик, който се забелязва от останалите. Снежната топка започва да се търкаля и мълвата заедно с нея. Сътворяваното взема форма, която се набива на очи. Нещо повече, в някои от академиите се учи как се създава мрежа от познанства, за мен обаче това е извън предмета на изкуството. Може и да е старомодно, но от 30-ина години избирам професионализма на галеристите. Оставям ги да свършат своята работа, аз се фокусирам върху моята“, обяснява живописецът.

Кой, как и накъде

Когато става дума за ролята на галериста, Алберт Хаджиганев признава, че неговото завръщане в България като художник се дължи на срещата му с Вихра Пешева от галерия „Астри“. Тя му показала онзи финес, който не изисква да влезеш в изложбеното пространство със слънчеви очила, а с отворени сетива. Затова именно на нея доверил и втората си изложба през тази пролет в София.

За Алберт Хаджиганев е важен не самият резултат, който дотук е постигнал, а пътеката, която изминава, търсейки върха. С годините се научил да се цели в луната и вероятно на това се дължи фактът, че със сътвореното попада сред звездите.

Текстът е част от бр. 115 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.