Икономически център „Севлиево – Габрово“: много инвестиции и висока произво­дителност

„Севлиево – Габрово“ е сред най-добре развитите икономически центрове в страната, с голям размер на инвестициите и висока произво­дителност на труда. Това е следствие най-вече на добрите резултати на местната експортно ориентирана преработваща промишленост, която и създава повече от половината добавена стойност и заетост в центъра. След кризата пазарът на труда се представя много добре с един от най-високите коефициенти на заетост в страната и ниска безработица, а разширяващият се ИКТ сектор носи значително по­вишение на заплатите.

Образователната структура на центъра е много благоприятна най-вече заради много ниския дял на хората с ниско образование. Центърът има много неблагоприятни и влошаващи се демографски показатели, които възпрепятстват средно­срочното му развитие.

Състав и трудова миграция

„Севлиево – Габрово“ е особен икономически цен­тър, който се състои от две ядра, които нямат пе­риферни общини. Причина за това са силните, но географски ограничени икономики на двете близки общини. Важно е да отбележим обаче, че вече има общини, които се приближават до прага на ежедневната трудова миграция – 8% от заетите в Дряново пътуват всеки ден до Габрово, а 9,8% от тези в Априлци – до Севлиево, поради което те биха могли да бъдат присъединени към периферията на Габрово и Севлиево и представени в бъдещо издание на изследването. Между двете ядра също има силно взаимодействие, като 5,7% от заетите, или 1,3 хил. души, пътуват ежедневно за работа от Габрово към Севлиево.

Икономика и инвестиции

През 2021 г. стойността на произведената продукция в „Севлиево-Габрово“ е 2,95 млрд. лв., сравнима с тази на много по-големи по територия и население центрове като „Велико Търново“ и „Пазарджик“. По тази причина отнесена спрямо броя на населението, продукцията на центъра е висока – 36,2 хил. лв. на човек, близо до тази в центровете със силно развита индустрия като „Пловдив“ и „Загоре“. Ръстът на добавената стойност в периода 2012–2021 г. също е значителен – 78%. Икономиката на центъра е равномерно разпределена между двете ядра, като през 2021 г. Севлиево генерира 53% от общата добавена стойност, а Габрово – 47%. Активността е съсредоточена изключително в преработващата промишленост, която създава 58% от добавената стойност. Сред по-големите сектори са търговията с 16%, както и здравеопазването и транспортът, складирането и пощите – с по 5,8%. Икономиката на община Габрово е малко по-балансирана, но и в нея преработването формира 49%. Местната икономика е доминирана от няколко големи индустриални предприятия – производителят на фаянс „Идеал Стандарт-Видима“ с почти 3,3 хил. заети, производителят на пластмасови изделия „Хамбергер“ с 1,1 хил. наети и мебелната фирма „Паралел“ с 843 наети в Севлиево, както и шивашката „Дзалли“ с още над 1000 работници в Габрово.

Икономическият център е привлякъл 351 млн. евро преки чуждестранни инвестиции към края на 2021 г. Отнесен спрямо населението, размерът на чуждия капитал е 4,3 хил. евро на човек, като повече ПЧИ са отчетени единствено в център „Бургас-Несебър“ и в този около София. По-голямата част от чуждите инвестиции – 288 млн. евро – са реализирани в Севлиево. Текущите инвестиции в двете общини през последната година са относително ниски, като разходите за придобиване на ДМА са били 236 млн. лв. през 2021 г., половината от тях – в индустрията. Благодарение на особената си икономическа структура „Севлиево-Габрово“ е най-експортно ориентираният икономически център след този на столицата с 22,2 хил. лв. приходи от износ на човек от населението през 2021 г. Номиналният обем на износа е 1,8 млрд. лв. Центърът има и относително висока производителност на труда, като добавената стойност на един нает достига 18,7 хил. лв.

Пазар на труда

Силното представяне на местната икономика води и до добри показатели на пазара на труда. През 2022 г. регистрираната в Агенцията по заетостта безработица намалява до 3,8% средно за центъра, като разликите между двете ядра са незначителни. Трайната безработица е много ниска – 0,43% от населението на възраст 15–64 години в Севлиево и 0,11% в Габрово, което дава много високи шансове на настоящите безработни да се върнат към заетост. Младежката безработица също е ниска. Същевременно според данните от преброяването от 2021 г. „Севлиево-Габрово“ има втория най-висок коефициент на заетост сред 16-те икономически центъра на страната. Общият брой на заетите е 32,5 хил. души, като 21,2 хил. от тях са в община Габрово. През последните 5 години се наблюдава леко охлаждане на местния пазар на труда, като спрямо 2017 г. броят на наетите намалява с 2,3%. От гледна точка на структурата на заетостта 57% от работещите са в преработващата промишленост, 13% – в търговията, 6,5% – в транспорта, складирането и пощите, 4,9% – в здравеопазването. Концентрацията на индустриалните предприятия в Севлиево логично определя и водещото място на преработващата промишленост при заетостта, която ангажира около 65% от всички наети в общинската икономика. През последните 5 години заплатите в центъра са нараснали с 51% до 1325 лв. средно брутно на месец, което отрежда на „Севлиево-Габрово“ четвъртото място сред 16-те центъра. На ниво община Севлиево предлага значително по-висок среден доход на работещите – 1508 лв. на месец, като в преработващата промишленост заплатите са 1679 лв., в здравеопазването – 1917 лв. Най-високите заплати в целия икономически център пък са в разрастващия се сектор на ИКТ дейностите в Габрово – средно 3121 лв. на месец.

Човешки ресурс и работна сила

Значително предимство на „Севлиево – Габрово“ е образователната структура на населението. По данни от преброяването с висше образование са 1/4 от хората на възраст 7 и повече години, с основно и по-ниско – едва 21%, един от най-ниските дялове в страната. Делът на неграмотните е 0,5%, като по този показател центърът си дели първото място с този около столицата и с център „Благоевград“. В центъра са разположени и някои от водещите училища в страната. Средната оценка на матурите по БЕЛ закономерно е сред високите – „Добър“ 3,85,
а средният брой точки на външното оценяване по математика след VII клас е 32,1 от 100 – едно от успешните представяния на ниво общини в страната. Безспорно най-сериозното предизвикателство пред средносрочното икономическо развитие на центъра е демографията. Между последните две преброявания населението на двете общини се свива общо с 19,5% до 81,6 хил. души.

Намаляването на населението е съпроводено и с бързи промени в неговата структура, като към 2021 г. в трудоспособна възраст са едва 58,4% от жителите – най-ниският дял сред всички икономически центрове. Обратно, делът на населението над 65-годишна възраст е най-високият – 29,5%, а показателите за демографско заместване разкриват допълнително влошаване на пирамидата на населението, като през 2021 г. на всеки 100 деца (до 14 години) е имало 245 възрастни (над 65 години). Тези негативни процеси текат въпреки положителната миграция към центъра. Механичният прираст общо за центъра през 2022 г. е 3‰, по-висок е той в Севлиево, но и двете общини привличат население. По-важният движещ фактор обаче е естественият прираст, който достига –17,3‰ през 2022 г. – най-ниският сред всички икономически центрове, като по този показател Севлиево се представя малко по-добре (–15‰). Свиването на разликата между раждаемостта и смъртността на този етап изглежда като най-сериозния проблем, пред който са изправени двете общини.

Източник: Институт за пазарна икономика